Читать «Дневната война» онлайн - страница 339

Гаред поклати глава.

— Не се надигат. Лийша защити шлема ми, та да виждам в тъмното. Не мога да различа човешка глава от задник, ама демоните светят като факли. Ако са тук, ще ги видя.

Роджър кимна, защото маската му показваше същото.

— Трябва малко време, за да свикне човек — допълни Рена, — ама си прав. Няма демони наблизо.

— Може тоя месец да пропуснат — предположи плахо Евин, но точно тогава Сянка изръмжа заплашително и страхът се прокрадна в аурите на всичките му спътници. Всички без Рена, чиято аура беше нетърпелива — гладна.

— Там са — каза тя, — но не наблизо. Мога да ги подуша.

— Най-слаби са, докато се надигат — каза капитан Гамон. — Има логика да се надигнат оттатък обсега на лъковете ни.

Арлен кимна, макар това да бе малка утеха. Пое си дълбоко дъх и извлече част от магията извън полезрението си, за да я вкуси. В далечината наистина се трупаха демони. Повече, отколкото бе надушвал на едно място, но и по-малко, отколкото той очакваше.

Миг по-късно долетяха, ясни за всички, звуците на трошащи се дървета и преобърната почва.

— Идат! — извика някой.

Селяните се уплашиха, стиснаха още по-здраво оръжията си и напразно се взряха в мрака. Някои съвсем изгубиха смелост, избягаха в домовете си и залостиха вратите — не че това щеше да им помогне.

— Предатели! — изръмжа Гамон. — Трябва да…

— Трябва да си държиш устата затворена, а погледа напред — рече Арлен. — Битките са твоя работа. Това са просто уплашени люде. На никого няма да свърши работа да се обръщаме срещу своите, докато има демони пред защитите.

Капитанът успя да запази външно хладнокръвие, но от аурата му личеше възмущение, че човек от простонародието му даваше заповеди, при това такъв, който той и още мнозина от съветниците на графа смятаха за заплаха за управлението на Хралупата. Арлен не искаше да налива масло в огъня, но трябваше да е сигурен, че Гамон и хората му знаят мястото си. Аурата на капитана подсказваше, че ще изпълни дълга си. Засега това стигаше.

— Да пратим ли сигнал? — попита капитанът.

Арлен поклати глава.

— Още не. Може да е трик.

Какофонията се разрасна и премина в непрестанен фонов рев като в шумна кръчма. Продължи дълго, но демони така и не се виждаха. Роджър, Гаред и Рена се приведоха напред, напрягайки защитения си взор, но дори Арлен не виждаше и следа от сиянието им.

Нима използват магия, за да се скрият?

— Нека нападат и да се приключва. — Звукът така бе набрал сила, че Роджър трябваше да вика.

— Искат да ни изкарат акъла — каза Гаред.

— Успяват — каза Роджър.

— Спокойно. — Арлен нарисува защита, за да се чуват ясно и без да викат. Останалите се поуспокоиха. Щеше му се да е толкова просто да успокои и свития си стомах.

Долови остра миризма. Мигове по-късно откъм дърветата се разнесе дим, от който защитниците се закашляха, а зрението им се замъгли. Димът отразяваше оранжева светлина откъм дърветата. Дори защитеният взор на Арлен не можеше да се справи напълно с него.

— Да не мислят да ни изкарат с огън? — каза през кашлица Гаред.