Читать «Дневната война» онлайн - страница 338
Питър В. Брет
— Защо тук? — попита Рена, когато стигнаха до Нова закрила.
Преди по-малко от месец Арлен и Рена бяха попаднали на дърварите, които разчистваха от демони този район. Сега най-новата част от околията се обитаваше от над хиляда и двеста души, повечето райзънци, избягали от красианците на север покрай Хралупата, надявайки се да получат подслон в Анжие. Там не бяха получили нищо — градът вече се давеше в бежанци и не приемаше повече.
Стотици от тези хора след това бяха последвали принц Тамос, когато той се бе отправил на юг, следван от стотици войници и каруци, натоварени с припаси. Някои дори си бяха тръгнали от самия град и селцата край него, надявайки се на по-добър живот в Хралупата.
— Ако мислех да нападна Хралупата, щях да започна оттук — каза Арлен.
Имаше някои недовършени домове, но мъжете и жените в Нова закрила се бяха съсредоточили да сторят улици, стени и огради, за да оформят голяма защита — последната в мрежата край околията. Всяка голяма защита бе бариера сама по себе си, но когато се свържеха, сливаха силата си, като тези части, които имаха нужда, можеха да черпят от силата на тези в безопасност и особено тази на голямата защита на самата Хралупа.
Голямата защита бе довършена едва миналата нощ. Жителите на Нова закрила възликуваха, когато първите демони бяха отхвърлени назад, и се разтанцуваха из сияещите улици.
Арлен знаеше, че е много крехка. Голямата защита на самата Хралупа се състоеше от павирани улици, излят крит, дебели дървета и големи сгради, както и цял отклонен поток, който оформяше езерце. Голямата защита на Нова закрила беше от пътища от отъпкана пръст, стени от натрупан камънак, дървени огради и прясно засети ниви. Нямаше да помогнат, ако демоните решаха да подпалят дървесината и да пометат с тежки скали някои ключови здания. Дори малък отряд от демони, воден от Ум, можеше да разруши защитата и да се излее по улиците на Нова закрила.
— Може би го знаят — рече Рена. — Може да разчитат да си тук, докато ударят от другата страна.
Арлен вдигна рамене.
— Няма да лъжа и да ти кажа, че не си мисля същото, но какво друго можем да направим? Навред сме разпратили съгледвачи с фойерверки. Ако изстрелят сигнал, ще съм там, преди ракетата да изтлее. Но дотогава…
— Пазим слабото място — довърши Гаред.
Арлен обърна поглед към местните, мнозина от тях твърде млади или твърде стари, за да са от полза в тежка битка, но въпреки това стояха готови да защитят домовете си с копия и набързо защитени щитове. Останалите бяха готови с кофите, за да гасят пожари, и дори докато залязваше слънцето, най-силните сред мъжете продължаваха да превиват гърбове и да рият пръст, добавяйки към укрепленията, подсилващи голямата защита.
Всички се смълчаха, когато слънцето най-сетне се скри зад хоризонта и опъна одеяло от мрак над земята. Улиците на Нова закрила замъждукаха. В самия град се виждаше добре, но сумракът се прокрадваше току до границата му.
— Ядроните биха могли да се надигат точно пред нас и никога не бихме разбрали — каза Гамон.
