Читать «Дневната война» онлайн - страница 337
Питър В. Брет
Колкото и да бяха дисциплинирани, жените не можаха да скрият разгорялото се негодувание в аурите си, задето им се говореше като на
Аманвах се обърна към Енкидо и пръстите ѝ се раздвижиха толкова бързо, че наглед преливаха един в друг. Арлен поназнайваше част от красианските кодове с ръце от времето си в Лабиринта, но това беше много по-заплетено.
Роджър обаче поклати глава.
—
— Тогава нека бъде Кавъл — рече през стиснати зъби Аманвах.
Роджър се засмя, но и това бе обмислен ход.
— След като се опита да ме убие ли? Нищо подобно. Мога и сам да се грижа за себе си. А и — той вдигна цигулката си — ако се натъкна на опасност, ще разберете.
Арлен бе видял и по-рано връзката между двамата като искряща нишка между подбрадника на цигулката и една от обеците на Аманвах. Когато слънцето залезеше, тя щеше да чува всичко, което се случва до Роджър, и той явно го знаеше. Интересно.
Арлен скочи на гърба на Здрачен танцьор и протегна ръка надолу. Роджър я пое и лесно се покачи на гърба на мустанга.
Аманвах пристъпи напред и му подаде маска от цветна коприна, съшита така, че да пасва на цветовете на жонгльорския му костюм. В коприната бяха извезани мисловни защити, както и символи за защитен взор.
— Щеше да е нашият дар по случай Новолунието — рече Аманвах, — за да помогнем на съпруга си да се пази. Носи я винаги.
Аурата ѝ излъчваше искреност. Каквито и странични цели да имаха тези красианки — а те имаха много, — нямаше съмнение, че го обичат.
Докато Роджър привързваше маската на Аманвах към лицето си, маската на ролята му се изплъзна за миг.
— Трябваше ли и аз да ви подаря нещо?
Аманвах поклати глава.
— Съпругите правят дарове на съпрузите си. Неговият дар е да се върне жив, с ненакърнена чест и копие.
Арлен подушваше страха на Роджър, но той си беше върнал самообладанието. Засмя се и се хвана между краката.
— Добре, ще го пазя.
Аманвах не оцени шегата. Изсумтя и се завъртя на пета, след което бързо се отдалечи заедно с Енкидо и Сиквах. Роджър остана вгледан след тях. Арлен рязко обърна Здрачен танцьор, повеждайки групичката им.
— Може да се извиниш, когато се върнеш — рече той, достатъчно тихо, за да не чуят останалите. — Нищо няма да те нарани с двама Бейлс и един Гаред Кътър до теб.
Роджър погледна Гаред и нещо премина между тях. Гаред миришеше на гняв, а Роджър — на срам.