Читать «Дневната война» онлайн - страница 337

Колкото и да бяха дисциплинирани, жените не можаха да скрият разгорялото се негодувание в аурите си, задето им се говореше като на дал’тинги. Аурата на Роджър пък показваше, че знае, че ще си плати за тези думи, но още беше в роля.

Аманвах се обърна към Енкидо и пръстите ѝ се раздвижиха толкова бързо, че наглед преливаха един в друг. Арлен поназнайваше част от красианските кодове с ръце от времето си в Лабиринта, но това беше много по-заплетено. Шарумите ги използваха само за да си дават бързи команди, но това приличаше на цял разговор. Едрият евнух от време на време правеше знака за ний, опитвайки се да откаже, но Аманвах настояваше. Накрая евнухът се поклони и отиде при Роджър. Коленичи и опря чело в земята, след което се изправи, както правеха воините, когато вричаха живота си на своя кай’шарум.

Роджър обаче поклати глава.

— Дамаджата поиска от теб да пазиш дъщеря ѝ, Енкидо. Ще останеш със съпругите ми.

— Тогава нека бъде Кавъл — рече през стиснати зъби Аманвах.

Роджър се засмя, но и това бе обмислен ход.

— След като се опита да ме убие ли? Нищо подобно. Мога и сам да се грижа за себе си. А и — той вдигна цигулката си — ако се натъкна на опасност, ще разберете.

Арлен бе видял и по-рано връзката между двамата като искряща нишка между подбрадника на цигулката и една от обеците на Аманвах. Когато слънцето залезеше, тя щеше да чува всичко, което се случва до Роджър, и той явно го знаеше. Интересно.

Арлен скочи на гърба на Здрачен танцьор и протегна ръка надолу. Роджър я пое и лесно се покачи на гърба на мустанга.

Аманвах пристъпи напред и му подаде маска от цветна коприна, съшита така, че да пасва на цветовете на жонгльорския му костюм. В коприната бяха извезани мисловни защити, както и символи за защитен взор.

— Щеше да е нашият дар по случай Новолунието — рече Аманвах, — за да помогнем на съпруга си да се пази. Носи я винаги.

Аурата ѝ излъчваше искреност. Каквито и странични цели да имаха тези красианки — а те имаха много, — нямаше съмнение, че го обичат.

Докато Роджър привързваше маската на Аманвах към лицето си, маската на ролята му се изплъзна за миг.

— Трябваше ли и аз да ви подаря нещо?

Аманвах поклати глава.

— Съпругите правят дарове на съпрузите си. Неговият дар е да се върне жив, с ненакърнена чест и копие.

Арлен подушваше страха на Роджър, но той си беше върнал самообладанието. Засмя се и се хвана между краката.

— Добре, ще го пазя.

Аманвах не оцени шегата. Изсумтя и се завъртя на пета, след което бързо се отдалечи заедно с Енкидо и Сиквах. Роджър остана вгледан след тях. Арлен рязко обърна Здрачен танцьор, повеждайки групичката им.

— Може да се извиниш, когато се върнеш — рече той, достатъчно тихо, за да не чуят останалите. — Нищо няма да те нарани с двама Бейлс и един Гаред Кътър до теб.

Роджър погледна Гаред и нещо премина между тях. Гаред миришеше на гняв, а Роджър — на срам.