Читать «Дневната война» онлайн - страница 306

Тамос слезе пръв и подаде ръка на Лийша, докато тя се клатушкаше по стъпалцата.

— Върни се на сватбата — каза Тамос на кочияша. — Ще си дойда пеш.

— Ваше Височество — объркан отвърна мъжът, — нощ е, горите са пълни с красианци…

— Тогава се върни по изгрев — нетърпеливо отвърна Лийша. — Просто си върви!

Кочияшът сви рамене и изплющя с юздите.

— Фино му го подсказа — отбеляза сухо Тамос, но се ухили, когато Лийша започна да го влачи към колибата.

Без предисловия го издърпа право в спалнята. Запали слаба химическа лампа, обърна се и го бутна върху кувертюрата. Тя надигна полите си, пролази върху него, зацелува лицето, устните, врата му.

— Сега, Ваше Височество, ще се възползвам от вас.

Тамос зашава, охлаби връзките на роклята ѝ и зарови лице в деколтето ѝ.

— Обикновено е обратното.

Лийша се усмихна.

— Тъй, тъй, но в Хралупата го правим другояче. Ще ви яздя, докато не пристигне кочияшът.

Посегна надолу, отвори колана му, а след това и панталона, макар и с мъка. Представяше си как ще измъкне члена му за секунди, ала накрая трябваше да сведе поглед и да се погрижи с две ръце за последния възел. Издърпа панталона му надолу, но членът му беше почти омекнал.

Пое го в ръка и го погали, докато целуваше графа, ала мъжеството му не набъбна. Тя се премести малко по-нагоре и отпусна гърди върху лицето му, раздвижи длан по-енергично — това помогна и вече ѝ се струваше достатъчно твърд, за да свърши работата. Тя изрита фустанелите си встрани и го поднесе към себе си, ала той отново се отпусна между пръстите ѝ.

— Какво има? — попита го.

— Ах… Нищо… — Простена Тамос. — Просто е късно… Пих… Не очаквах да си тъй…

— Настойчива? — попита Лийша и се изплю върху пениса му, за да може да го разтърка още по-бързо. Графът простена, когато го пое в устата си, ала остана мек.

Нощи, в мен ли е проблемът? — запита се тя. От всички мъже на света само Ахман ли ме желае?

Потисна мисълта и слезе от леглото.

— Какво правиш? — попита я той. — Ще се оправя. Просто ми трябва малко…

— Шшш — каза Лийша и измъкна ръце от ръкавите на роклята си, а после я избута надолу. — Ще ти дам каквото искаш.

Той я гледаше на мътната светлина и когато обърна глава към него, Лийша видя, че отново се е възбудил. С копие като неговото би се гордял всеки мъж и тя прехапа устна, нетърпелива да го усети в себе си. Пресегна се и го стисна.

Графът изръмжа животински и скочи на крака, а после я наведе над леглото. Тя охотно се поддаде и извика от удоволствие, когато я прониза. Започна да тласка заедно с него и екстазът ѝ растеше от секунда на секунда.

Графът ненадейно изхриптя и свърши, а после се отпусна на гърба ѝ. Лийша се размърда, съвсем малко ѝ оставаше да стигне до екстаз, но той отново бе омекнал и се измъкна навън. Лийша искаше да се разплаче, ала нямаше сили. Прииска ѝ се да бе казала на кочияша да ги изчака, докато пийнат чай, а не да ги остави за през нощта. Надяваше се графът да има смелостта да си тръгне.