Читать «Дневната война» онлайн - страница 307

Ала Тамос свали останалите си дрехи и се вмъкна при нея.

— Беше невероятно — промълви и се притисна към гърба ѝ. Зави ги с едно от одеялата, обгърна я с мускулестите си ръце и обори лице във врата ѝ. — Пожелах те още щом те зърнах в лечебницата на Жизел, но никога не съм се надявал, че ще е толкова хубаво.

За миг отчаянието на Лийша се поразсея, чувстваше се на топло и сигурно в ръцете на графа. Може би не бе достатъчно мъж за нея тази нощ, но тя бе предостатъчно жена за него. Това странно я възгордя и тя заспа с усмивка на уста.

Небето още тъмнееше, когато Лийша се събуди — сънувала бе Ахман и страстните им нощи в Дара. Магията го преобразяваше в създание с неконтролируем нагон и той често я обладаваше посред нощ, макар нито един от двамата да не бе напълно буден. Той я целуваше и галеше, тя го поемаше в ръката си и го възбуждаше все по-силно. Когато и тя бе готова, той я пронизваше рязко и дълбоко, така че и двамата се провикваха с всеки тласък. Миг по-късно отново спяха, а няколко часа след това посрещнаха зората с още любене.

Създателю, Ахман ѝ липсваше. След двайсет и осем години себеотрицание си беше позволила седмица ненаситност и сега тялото ѝ жадуваше за още от същото. От когото и да било. Знаеше, че усиленото сексуално щение бе чест симптом на бременността, но не очакваше да засенчи дори гаденето и главоболието ѝ.

Зад нея Тамос хъркаше доволно и я гъделичкаше с рунтавите си гърди. Тя се обтри в чатала му. Нещо помръдна и тя го претърколи по гръб и го пое в устата си. Този път се втвърди почти моментално.

Тамос простена, още полузаспал, но после смъкна ръка и я погали по косата и тя разбра, че го е събудила. Веднага го възседна. Графът изохка от удоволствие и прокара длани по хълбоците ѝ, пое в шепи гърдите ѝ. Затворила очи, Лийша си представяше Ахман.

От време на време усещаше членът му да потръпва и веднага се надигаше, а после се привеждаше, за да го целуне, докато дишането му се успокои. След това продължаваше.

Не след дълго усети, че наближава собствената ѝ кулминация, и ускори темпото. След няколко мига вече крещеше в екстаз, а Тамос я стискаше за хълбоците, сякаш животът му зависи от това. След дългата суша оргазмът ѝ продължи дълго. Когато започна да отшумява, тя се усмихна и стегна мускули, отново поде бърз и равномерен ритъм и отново свършиха едновременно.

Тя понечи да го целуне, но и двамата пъхтяха и устните им се отделиха, когато по тях напъпи безпомощен смях.

— Невероятно — повтори графът.

— Тъй, тъй — искрено се съгласи Лийша, макар стомахът ѝ да възрази, кипнал като забравена на огъня супа.

Тя вдиша дълбоко и се опита да устои, но след малко затисна устата си с ръка и изтича от стаята, след което повърна обилно в нужника. Беше се превърнало в ежедневен ритуал и Лийша дори го очакваше с нетърпение, ако и само за да приключи по-бързо и да може да започне деня си.