Читать «Дневната война» онлайн - страница 308

Повръщането винаги предизвикваше и главоболията ѝ и Лийша инстинктивно заби кокалчета в слепоочията си. Сепна се.

За пръв път от месеци нямаше главоболие. Не просто бе отслабнало, нямаше го. Стисна очи и си позволи да пусне няколко сълзи от радост.

Тамос се беше облякъл и чакаше на прага на нужника, когато тя се показа, гола и засрамена, но върнала си силите. Усмихна се, метна на раменете ѝ одеялото и ѝ даде чаша вода.

— Цяла нощ песни и пиене няма как да не ни се отразят. Не издавай мен и аз няма да издам теб.

Лийша кимна и отпи от водата.

— Преди да стане херцог — рече Тамос, — брат ми ми казваше, че най-добрият лек след пиянска нощ са беконът и яйцата. Изпробвал съм предложението му и досега не съм откривал по-добро.

— Ще направя — каза Лийша, благодарна да се намери с нещо за вършене.

— Бих си ги направил сам… — Започна графът.

— … но никога не сте готвили яйце през живота си, нали, Ваше Височество?

Тамос вдигна ръце извинително и усмивката му проблесна в предутринната дрезгавина. Лийша не можеше да си представи коя жена можеше да ѝ устои.

Тя направи театрален реверанс.

— Тогава за мен ще е чест да направя закуска на Ваше Височество.

Двайсет и първа глава

Аури

333 г. СЗ, Лято

Единайсет Зазорявания преди Новолунието

Забавата продължи цели часове, след като Арлен и Рена се показаха, малко разчорлени, от сватбената шатра. Беше решил, че ще консумират брака си нежно, но невястата му се беше нахвърлила като животно още щом влязоха, а аурата ѝ сияеше от похот.

Невястата ми. Рена Танър. Мисълта маеше главата му повече от съвкуплението им. Момичето, заради което беше избягал от дома си, се оказа тази, която съдбата му е отредила.

Отредена ли? Той изсумтя. Цял живот не вярваш в Създателя, не вярваш в Избавителя, но се спогаждате с едно момиче и, бум, изведнъж пръст има някакво божество?

Колкото и да му се щеше обаче да обяви това за лудост и глупост, не можеше.

Запрепъваха се с омекнали крака обратно в множеството и Арлен отново се изуми от аурата на всички тези хора.

Арлен някога смяташе магията за зло, но тя бе отвъд подобни определения, не бе по-зла от вятъра, дъжда или електричеството. Пулсираше във всички живи същества и ги определяше до последната клетка. Човешките аури бяха по-смътни и много по-сложни от тези на демоните, но насред голямата защита на Хралупата витаеше предостатъчно магия. Без да го съзнават, местните вплитаха радостта си в магията, а тя се виеше радостно край тях, могъща и заразителна.

Арлен можеше да вижда аури, откакто бе нарисувал защитите край очите си, но никога не бе съзнавал какво значат нюансите на цвят, яркост и плътност, докато не се изправи срещу ядронския княз. За миг умовете им се бяха докоснали и Арлен беше видял света през очите на демон.

Сега дори периферното му зрение му подсказваше много за емоционалното състояние на някого, а внимателният поглед го захранваше с непрестанен поток информация. Знаеше кога хората го лъжеха и кога бяха искрени, кога бяха готови да се бият и кога — да бягат. Виждаше всяка тяхна емоция по всяко време, макар все още да трябваше да гадае какво я е предизвикало.