Читать «Дневната война» онлайн - страница 304

Но когато взеха да размотават Арлен и новата му булка насам-натам върху стълбовете, сякаш собствените деца на Лийша ѝ се подиграваха. Всички знаеха, че едно време вехнеше по Арлен Бейлс. Всички за това говореха.

Както с Марик. И с Гаред. Каквото и да правеше, любовният ѝ живот все беше на всекиго в устата.

Пресипналият от викове и пиене смях на местните — на собствените ѝ хора — сякаш я хапеше. Удоволствие ли им доставяше така да я изтезават? Наистина ли бе се превърнала в майка си?

Отново се присети за Илона с Гаред. Но тогава Гаред изчезна и го замени Арлен, чиято гола защитена плът толкова дълго бе проучвала — крепеше майка ѝ само с члена си. Илона погледна към Лийша и се разсмя, като продължи да се обтрива в него и да подскача върху оная му работа. Тогава майка ѝ изчезна и я замени Рена Танър, която току пропищяваше от удоволствие, колчем Арлен я пронижеше.

Можеше да се закълне, че ги чува в павилиона дори през рева на тълпата. Пусна няколко фойерверка, но това не ѝ помогна. Извади голяма ракета от чезнещите си запаси за празненството и сложи пръчката, която ѝ служеше за основа, между две хлабави павета — надяваше се гърмът да бучи в ушите ѝ поне през следващите няколко часа.

Ала не успя да закрепи ракетата и когато драсна клечката, си изгори пръстите и я изпусна, проскимтя от болка и ги засмука, а по лицето ѝ се стекоха сълзи.

— Нощи, я се виж, пияна си като говедо. — Дарси се извиси над нея. — Я ми ги дай.

Грабна клечките от ръката на Лийша и продължи:

— Може да съм дървоглава, ама, чини ми се, че пиенето и фойерверките не си отиват хич. Какво, не ти трябват пръстите ли вече? Или искаш да утрепеш някого?

— Недей ме поучава, Дарши Кътър — изфъфли Лийша. — С’съм билкарка на Хралупата, н’си ти.

— Тогава се дръж като такава — добави някой. Приближаваше Илона. Последният човек на света, когото искаше да види. — Какво би казала Бруна, ако те види?

С добра причина пазим тайните на огъня, беше ѝ казала старицата. На мъжете не може да се вярва да зачитат тази сила.

Изведнъж Лийша се засрами ужасно. Ако беше жива, Бруна щеше да плюе в краката ѝ или да я удари за пръв път с шибалката си.

Лийша знаеше, че ѝ се пада. Представата, че е предала учителката си, ѝ дойде в повече и тя падна на колене и се разрида. Дарси я улови за лакътя и я придърпа към себе си, за да не я види тълпата.

— Нищо, нищо, Лийша — прошепна. — Случва се на всеки. Айде, върви с майка си. Ще се оправя с огъня.

Лийша подсмръкна и кимна, обърса очи и изправи рамене, когато двете се разделиха. Бавно закрачи към майка си, като внимаваше да не се препъва по неравните камъни. Когато Илона ѝ предложи рамото си, Лийша го стори бавно и наглед с достойнство. Само майка ѝ знаеше колко безпомощно се подпира дъщеря ѝ на нея.

— Още малко, още малко и ще си починеш — каза Илона.

Стигнаха до една от многото пейки край площада, а жените там скоропостижно се заизправяха и с леки реверанси отстъпиха местата си.

— Така — започна Илона. — Колко пи?

Лийша вдигна рамене. Разтърси се из престилката си, извади бутилката на Уонда и я подаде на майка си. Илона я вдигна на светлината, дръпна тапата и я подуши. Изпръхтя и отпи.