Читать «Дневната война» онлайн - страница 305

— Ако изпия от това толкова, колкото си пила ти, даже и аз щях да се омая, а ти сигурно си готова да повърнеш втори път след сутринта.

Лийша тръсна глава.

— Само минутка ми трябва, да си поема дъх.

— Нямаш минутка — каза Илона, изправи се и леко дръпна роклята си надолу, за да свали деколтето, както правеше, когато се покаже привлекателен мъж. — Вдигни главата. Не изригвай върху ботушите му.

Лийша вдигна поглед — приближаваше граф Тамос, все още великолепно пременен, както когато подари колието на Рена. Неколцина Дървени войници го следваха, ала той сякаш не ги забелязваше, усмихнат, спокоен и красив. Направи ѝ реверанс по онзи начин, както го правеха самонадеяните благородници — ужким показваха уважение към хора под техния сан, а всъщност го правеха само защото могат и защото така им е скимнало.

— Радвам се да се видим отново, господарке — рече и се обърна към Илона. — Бих разбрал, ако имате сестра, така че тази красавица навярно е майка ви, прочутата госпожа Пейпър.

Лийша завъртя очи. От принца очакваше поне капчица повече оригиналност. Ако получаваше по клат всеки път, когато някой се присламчваше към Илона с тази реплика, щеше да е по-богата от херцог Райнбек.

Илона също отвърна както винаги, изхихика, като че ли никога преди не беше чувала нещо толкова остроумно, заби поглед в краката си и се изчерви чаровно. Лийша се съмняваше, че нещо изобщо би могло да накара майка ѝ да се изчерви, но тя умееше да го прави, когато си поиска.

Илона поднесе ръка към устните на графа.

— Боя се, че всички истории, на които дължа славата си, са верни, уважаеми графе.

Дума да няма, помисли си Лийша и пое дълбоко дъх, за да успокои нервите си.

Усмивката на Тамос бе направо хищническа, като тази на вестоносеца Марик с нея преди години. На Лийша ѝ се догади само от мисълта Тамос да гледа така майка ѝ. Не и пред нея. Не и тази вечер. Насили се да се усмихне и на свой ред подръпна деколтето си.

— Наслаждавате ли се на празненството, Ваше Височество? — попита го, като привлече погледа му и направи всичко възможно да го задържи. Очите му непрестанно се спускаха от горе надолу и обратно, но подобно на майка си, тя се престори, че не забелязва.

— Никога не съм бил на сватба в едно от селцата — рече Тамос — и сега виждам колко много съм пропуснал. Дворцовите балове бледнеят.

— Ласкател — отвърна Лийша. — Как жени в грубо сукно от Хралупата може да се сравняват с дворцовите куртизанки, от глава до пети в злато и коприна?

Очите на Тамос отново се плъзнаха надолу от лицето ѝ и Лийша се усмихна още по-широко.

— Куртизанките ги е грижа повече за себе си, отколкото за когото и да било другиго. — Подаде ѝ ръка, когато жонгльорите подеха поредния танц. — Владеят колелетата в постелята, но не и рила на площада.

Следващите няколко часа се сляха в едно за Лийша, докато танцува и се смя с красивия граф. Неохотно я споделяше с другите танцуващи и винаги стоеше близо до нея, а в каретата пътьом към колибата ѝ целувките му бяха топли и страстни. Членът му бе голям и корав в панталона и тя притискаше хълбоци и бедра към него. Самата тя се подмокряше все повече с всяка изминала секунда и започна да обмисля как най-удобно да го обязди в каретата — ала тогава конете спряха и кочияшът свали стълбичките пред вратата.