Читать «Дневната война» онлайн - страница 303
Питър В. Брет
След известно време кръгът се развали, а и красианските жени, и местните се смееха зачервени. Дърварите докараха брачните стълбове и събраха двамата младоженци. В далечния край на Гробището се издигаше вече готов брачният павилион.
— Какво става? — попита Аманвах.
— Булката и младоженецът ще седнат на онези столове — и Роджър ги посочи, — след което хората ще ги вдигнат на стълбовете и ще ги разнесат из площада, та да ги видят всички. Обикновено шествието продължава до дома на младоженците, но ако си нямат, използва се брачният павилион.
— Докато се праскат — помогна му Кендъл.
— Докато консумират брака си — каза Роджър. Хвърли поглед на съпругите си, за да види дали няма да се възмутят, ала Аманвах и Сиквах, тъкмо напротив, изглеждаха въодушевени. Следваха шествието нетърпеливо, докато младоженците обикаляха Гробището. На третото кръгче стигнаха до павилиона. Арлен скочи леко от високото си място и улови Рена, когато тя го последва. Целуна я и я преведе през прага на павилиона, а после спусна платнището.
Аманвах незабавно нададе пронизителен вой, усилен десетократно от защитената ѝ яка. Сиквах и останалите красианки я последваха, а местните се развикаха, запляскаха с ръце, затропаха с крака, раздрънчаха се със съдове и се разхлопаха с бурета, правеха каквото могат, за да вдигнат врява. Лийша пусна още няколко фойерверка.
Само
На Аманвах също не ѝ убягна това.
— Ако не можеш да си любезен, строеви, поне бъди полезен. Вземи хората си и убийте седем
Кавъл доби обезсърчен вид.
— Копията ни не са с нас,
Аманвах сключи вежди рязко — и Роджър, и Кавъл доловиха как губи търпение.
— Повече от триста години
Кавъл коленичи и притисна чело към камъните.
— Простете ми,
Даде знак на хората си и ги поведе почти с облекчение извън Гробището.
— Ако ще убиват седем, ние ще убием седемдесе’ — каза Гаред на Уонда. — Дървари! Взимайте си брадвите! Ще донесем на Избавителя сватбен подарък: демонска клада, дето и Създателя да я види от Рая!
Аманвах изпроводи с поглед дърварите и въздъхна, хвана Роджър под ръка.
— Баща ми е прав — рече накрая. — Хората ти не са по-различни от моите.
Уонда стори, каквото ѝ заръча Лийша, и ѝ донесе бутилчица с кехлибарена течност. Лийша не бе свикнала да пие силен алкохол и нямаше представа какъв е, но прогори гърлото ѝ и разля топлина по крайниците, подобно на коузито на Абан — скоро се луташе в приятна мъгла и се радваше на развълнуваните от фойерверките ѝ деца и възрастни.