Читать «Дневната война» онлайн - страница 303

След известно време кръгът се развали, а и красианските жени, и местните се смееха зачервени. Дърварите докараха брачните стълбове и събраха двамата младоженци. В далечния край на Гробището се издигаше вече готов брачният павилион.

— Какво става? — попита Аманвах.

— Булката и младоженецът ще седнат на онези столове — и Роджър ги посочи, — след което хората ще ги вдигнат на стълбовете и ще ги разнесат из площада, та да ги видят всички. Обикновено шествието продължава до дома на младоженците, но ако си нямат, използва се брачният павилион. Пар’чинът ще пренесе булката си през прага и целият град ще вдига шум, докато те… Ами…

— Докато се праскат — помогна му Кендъл.

— Докато консумират брака си — каза Роджър. Хвърли поглед на съпругите си, за да види дали няма да се възмутят, ала Аманвах и Сиквах, тъкмо напротив, изглеждаха въодушевени. Следваха шествието нетърпеливо, докато младоженците обикаляха Гробището. На третото кръгче стигнаха до павилиона. Арлен скочи леко от високото си място и улови Рена, когато тя го последва. Целуна я и я преведе през прага на павилиона, а после спусна платнището.

Аманвах незабавно нададе пронизителен вой, усилен десетократно от защитената ѝ яка. Сиквах и останалите красианки я последваха, а местните се развикаха, запляскаха с ръце, затропаха с крака, раздрънчаха се със съдове и се разхлопаха с бурета, правеха каквото могат, за да вдигнат врява. Лийша пусна още няколко фойерверка.

Само шарумите не участваха. Кавъл се чумереше към павилиона, а Роджър си представи как офицерът хваща факла и го подпалва.

На Аманвах също не ѝ убягна това.

— Ако не можеш да си любезен, строеви, поне бъди полезен. Вземи хората си и убийте седем алагаи в чест на брака им, по един за всеки Устой на Рая.

Кавъл доби обезсърчен вид.

— Копията ни не са с нас, дама’тинга.

Аманвах сключи вежди рязко — и Роджър, и Кавъл доловиха как губи търпение.

— Повече от триста години шарумите са убивали алагаи без защитените си копия, офицер Кавъл. Нима бойните защити така са ви разглезили? Забравили ли сте всичко останало?

Кавъл коленичи и притисна чело към камъните.

— Простете ми, дама’тинга. Ще го сторим.

Даде знак на хората си и ги поведе почти с облекчение извън Гробището.

Извинение да убива демони, помисли си Роджър.

— Ако ще убиват седем, ние ще убием седемдесе’ — каза Гаред на Уонда. — Дървари! Взимайте си брадвите! Ще донесем на Избавителя сватбен подарък: демонска клада, дето и Създателя да я види от Рая!

Аманвах изпроводи с поглед дърварите и въздъхна, хвана Роджър под ръка.

— Баща ми е прав — рече накрая. — Хората ти не са по-различни от моите.

Уонда стори, каквото ѝ заръча Лийша, и ѝ донесе бутилчица с кехлибарена течност. Лийша не бе свикнала да пие силен алкохол и нямаше представа какъв е, но прогори гърлото ѝ и разля топлина по крайниците, подобно на коузито на Абан — скоро се луташе в приятна мъгла и се радваше на развълнуваните от фойерверките ѝ деца и възрастни.