Читать «Кървавата река» онлайн - страница 51

Бяха тридесет души — пет ръце, — наредени в дълга редица, която започваше отдясно на Стив и завиваше покрай Кадилак и Клиъруотър, като препречваше пътя им напред. Поне една трета от тях носеха арбалети; останалите бяха въоръжени с боздугани с остри шипове и ножове-тояги. Без бърза намеса на Талисмана присъствието на толкова много стрелци извън обсега на техните пистолети правеше изхода от всякаква съпротива предрешен.

Стив и Джоди наблюдаваха със затаен дъх как Клиъруотър вдигна дясната си ръка и направи традиционния знак за поздрав. Едновременно с това Кадилак измъкна пистолета с дебела цев, който беше взел от скайрайдъра, и изстреля право нагоре бяла сигнална ракета.

Шиии-еххх! Съскащият мютски вик, означаващ учудване, страхопочитание и възхищение, избухна от гърлата на воините, докато наблюдаваха как заслепяващото огнено кълбо се издигна на двеста фута, после се изви над главите им и падна на земята зад тях, като остави след себе си опашка от пушек.

Това беше еквивалент на „бяла стрела“ — стрелата, която носи пушещо снопче суха трева като сигнал, че преследвачът или преследваният иска да преговаря.

След един изпълнен с напрежение момент, когато никой от редицата на мютите не реагира, четирима воини в центъра побързаха да вдигнат десните си ръце и да отговорят на поздрава на Клиъруотър. След това последва един втори, по-дълъг и задушевен разговор между водача на мютската хайка и Кадилак. Броят на кимащите глави подсказваше, че изглежда, е постигнато поне някакво споразумение. Стив погледна Джоди и въздъхна с облекчение.

Бързо почукване привлече вниманието им към Келсо, който лежеше на шейната между тях. Той чукаше с кокалчетата на пръстите на здравата си лява ръка по вътрешния плексигласов капак, който го покриваше от главата до петите. Джоди се наведе към него.

— Какво има, Дейв?

— Махни този капак и ми дай пистолет! — прошепна прегракнало той.

— Ти луд ли си?

— Ти си луда! Ако тези лайнари ще ни пленят, искам да отведа поне един с мен!

Джоди ахна разгневена, след това удари по капака над лицето му.

— Дейв! Направи ни една услуга! Заспивай!

Кадилак идваше към тях през снега; носеше двете раници. Клиъруотър все още разговаряше с четиримата водачи на мютската хайка.

Кадилак подаде раницата на Клиъруотър на Джоди, а своята на Стив.

— Не искам да прозвучи много обнадеждаващо, но може би имаме късмет. Страхувах се, че може да сме се натъкнали на племената Д’Троит, но тези са мюти М’Уоки — най-смелите от племето Коджак.

— М’Уоки не са ли приятели с Ши-Карго? — попита Стив.

Кадилак отговори на въпроса му с лека покровителствена усмивка.

— Това е прекалено опростенчески. Дори племената от една и съща кръвна линия се избиват, за да защитят територията си. Нека просто кажем, че Ши-Карго са им мъничко по-малко омразни от Д’Троит.

— Страхотно… — Стив погледна Джоди. — Това какво означава за нас?

— Че сме живи… за момента.

Джоди огледа невъзмутимата редица мюти. Фактът, че не крещяха войнствено, правеше положението да изглежда още по-застрашително. Тя сбута Стив.