Читать «Кървавата река» онлайн - страница 53

— Да. Няма да има никакъв проблем. Ние сме на тяхна територия. — Кадилак бързо огледа околността и посочи група високи борове — долните им клони бяха надвиснали под тежестта на натрупания сняг. — Това изглежда доста хубаво място. Защо не се настаните там?

— Ще се настаним — каза Стив намусено. — Къде ще ви отведат?

— Не казаха. Някъде на север оттук.

— Значи не знаеш кога ще се върнете?

— Не. Но те са леко облечени… което означава, че селището им не може да е много далеч. Предполагам, че до два дни ще се върнем.

— Или въобще няма да се върнете — каза Джоди.

Кадилак отговори с философско вдигане на рамене.

— Зависи как ще се разберем с техния летописец. Ако успеем да го убедим, че наистина сме Избраните, може да ни предложат постеля и храна три пъти на ден чак до края на зимата.

Стив кимна замислено.

— Това решава въпроса за вас двамата и може би за Джоди и мен. Но Келсо остава на студа… или неговата „болест“ неочаквано ще бъде излекувана по чудо?

— Стига вече, Брикман. И двамата знаем само един лек за Келсо и…

— Я почакай! — викна Джоди.

Кадилак се обърна към нея.

— Не! Какво да чакам? Без мен и Клиъруотър животът ти не струва пукната пара! Дори ако Мистър Сноу беше тук, не би могъл да излекува Келсо. Той се нуждае от операция… и само твоите хора мога да я направят…

— Но…

— Виж! Няма да споря. Келсо е ваш проблем… и вие имате два дни да решите как да постъпите.

— Жалък дивак! — Джоди се хвърли напред, протегнала ръце към гърлото на Кадилак.

Стив видя, че Клиъруотър тича към тях, и застана между двамата.

— Спрете! Кристофър Кълъмбъс! Какво искате да направите — да провалите цялото споразумение ли?!

— Няма да ви позволя да го убиете!

— Млъкни! — изсъска Кадилак. — Прощавам ти за последен път. — Той още повече понижи глас. — Единственият шанс, който имаме да се измъкнем оттук живи, е да се преструваме, че сме онези, за които ни смятат. Което означава вие двамата да минете за Плейнфолк мюти и следователно — той я посочи с пръст — трябва да се държиш като мют. За Плейнфолк смъртта е само част от продължаващия цикъл на съществуване. Когато един воин е тежко ранен…

— Така ли? Е, в такъв случай ще трябва да се отървеш и от мен!

Кадилак махна с ръка.

— Това е положението. Аз направих каквото можах. По-нататък се оправяй ти, Брикман. — Той се обърна към дотичалата Клиъруотър и й изясни ситуацията.

Клиъруотър се опита да ги успокои.

— Джоди, моля те, знам какво изпитваш към Келсо, но ти само удължаваш агонията му. Ако ми позволиш да обясня…

— Не искам да слушам никакви обяснения! — изкрещя Джоди. — Вървете на майната си!

Стив я хвана за раменете.

— Джоди! Не викай!

Кадилак решително тръгна към водачите на мютската хайка. Насред път се обърна и повика Клиъруотър с властно махане на ръка. Клиъруотър му направи знак да почака — не искаше да тръгне, докато Стив не успокои Джоди.

— Говоря сериозно, Брикман. Няма да позволя да го убиете.

— Виж! Никой няма да убие Дейв. Обещавам ти! По този въпрос съм на твоя страна. Ще измислим нещо!

— Щом казваш. — Тя спря да се бори, но още трепереше от гняв.