Читать «Кървавата река» онлайн - страница 52

— Не разбирам. Те вече би трябвало да са се нахвърлили върху нас. Да не са се уплашили от сигналната ракета?

— Не. Сигурно Кадилак им е казал нещо. — Стив се обърна към мюта. — Какво направи… съкруши ги с някаква огнена реч ли?

— Напротив. Те казаха нещо, което ме озадачи. — Кадилак хвърли поглед към Клиъруотър, след това бавно огледа редицата мюти и чак после се обърна към Стив и Джоди. — Причината да не сме мъртви е, че ни смятат за особени.

— Особени ли?!

— Да. Те са ни очаквали. — Кадилак видя, че се споглеждат озадачено, и обясни: — Коджак имат летописец като Мистър Сноу. Той е пазител на пророчеството за Талисмана, но е съхранил и друго предсказание, което, изглежда, се отнася за нас. Много странно…

Стив се ядоса.

— Кади, за Бога, спести ни напрежението! Ние оценяваме рекламата, но сега не е нито времето, нито мястото!

— Добре. Значи така. Освен че им е разказвал за Талисмана, техният летописец им е разказвал, че един ден… малка група Плейнфолк — Избраните — ще долети от изток в коремите на железни птици…

— Не може да бъде!…

— Почакай, не съм свършил… и тяхното пристигане ще възвести раждането на Талисмана и завръщането на техните изгубени — мютите, държани в Ни-Исан.

— Разбирам… — замислено каза Стив. — И затова те не ни убиха. — Той погледна Джоди. — Какво мислиш?

Кадилак се намеси преди тя да отвори уста.

— Що за тъп въпрос! Те мислят така! Ако вярват, че ние сме „Избраните“, защо да ги разубеждаваме? Нека си остане така. Може пък и да е вярно.

— Може — призна Стив — Ако вярваш в тази история. — Той огледа неподвижните воини. — Каза ли им, че сме долетели от Ни-Исан?

— Не.

— Тогава откъде знаят за „железните птици“?

— Оттам, откъдето Плейнфолк знаят за облачните воини и железните змии столетия преди ешелоните да се появят изпод пустините на юг. Това е магията на пророчеството.

— Ох…

Джоди, която следеше разговора им с нарастващо недоумение, каза:

— Ще ми кажете ли какво означава тази глупост за желязна птица? И кой или какво е Талисмана?

— Някой друг път, Джоди — каза Стив. — И така, къде отиваме сега?

Кадилак се усмихна.

— За момента вие тримата не отивате никъде. Не можем да рискуваме Келсо да се разприказва.

— Точно това имах предвид — каза Джоди.

— Искат да ни откарат в селището си, за да може летописецът им да ни разпита, но аз им казах, че нашият „кръвен брат“ се е заразил от болест, която върлува в земята на мъртвешките лица. И докато не стане на крака, по-добре да не го вкарват в селището. Обясних им, че ние не сме заразени. Че има опасност само за малките деца около болния.

— Хитро. Значи ние оставаме, а ти отиваш…

Стив погледна Джоди. Веждите й бяха вдигнати в мълчалив въпрос.

— Според мен е добре, Стив. Клиъруотър ни изрисува, но дори Дейв да си държи устата затворена, той не е ориентиран в ситуацията. Ти може би можеш да импровизираш, но няма да мине много време и те ще открият, че не сме мюти.

— Права си. — Стив се обърна към Кадилак. — Добре… как ще действаме?

— Ще заведат мен и Клиъруотър при техния летописец. Затова ви оставям раниците.

— И какво да правим? Да лагеруваме тук? — попита Джоди.