Читать «Кървавата река» онлайн - страница 50

Осмият ден започна светъл и ясен. Те излязоха от боровата горичка и огледаха безоблачното небе и ослепителния бял пейзаж. Студът през нощта бе покрил вълнистия снежен килим с ледени кристали и го правеше да блести с безброй светли точки с цветовете на дъгата.

При всеки друг случай тази сцена би предизвикала чувството на чиста радост от това да си жив, но въпреки спиращата дъха красота четиримата се спогледаха над Келсо без никакъв ентусиазъм. Фактът, че нямаше вятър и че на хоризонта не се задаваше застрашителна снежна стена, означаваше, че нямат извинение да не продължат пътя си. Но същото това добро време можеше да подтикне воините на враждебните мютски племена да излязат на лов.

Всички знаеха, че ужасната виелица е единствената причина, поради която племената Плейнфолк от района не се бяха появили. Досега. И пак всички знаеха, че няма начин да стигнат до Уайоминг, без да минат през територията на враждебно племе. Сняг не сняг, беше само въпрос на време преди да се изправят лице в лице с първото предизвикателство. И също без някой да го беше обяснил, знаеха, че първата им среща с мютите ще бъде и последна. Ако ги нападнеше многобройна група, пистолетите, които носеха, щяха да им осигурят само кратка отсрочка и вероятно щеше да е по-добре да ги насочат към себе си. Самоубийството беше безкрайно по-добро от мъчителната смърт чрез ритуално осакатяване.

Въпросът за начина на защита, когато тази среща станеше неизбежна — и окончателна — беше зачекван на няколко пъти, докато се свиваха до огъня в нощните си заслони, но никой не предложи ясен план. Джоди беше останала с впечатлението, че мълчаливо са се съгласили ако наистина възникне такъв проблем, Клиъруотър да използва необяснимата си сила и да ги извади от затруднението.

След първия ден, когато се бяха олюлявали като пияни моряци през снежната фъртуна, вдигнали на раменете си носилката с Дейв Келсо, се бяха организирали по-добре. Люкът, за който беше завързан раненият, беше превърнат в шейна, която лесно теглеха по двама. Така Келсо пътуваше много по-безболезнено, а и освен това двамата, които не теглеха, можеха да носят запасите.

Към пладне опасността, която очакваха, се появи в облика на самотен облечен в кожи мютски воин — той изскочи сякаш изпод земята и спря, като видя Кадилак и Клиъруотър, които вървяха на около сто метра пред Стив, Джоди и Келсо.

Всички замръзнаха — включително мютът, който носеше арбалет. Стив прецени разстоянието и реши, че не може да направи много. Воинът беше на двеста метра от него — твърде далеч дори за Кадилак да го застреля с пистолет. А и той не опита, защото от двете страни на първия мют се появиха и други облечени в кожи мюти.

— По дяволите… — каза Джоди през зъби. — Какво ще правим?

— Не мърдай и брой — каза Стив.