Читать «Кървавата река» онлайн - страница 49

Можеше много да се научи, като възприеме ролята на плахи и не много умни диваци, и много да се спечели, като не показваха задоволството си — какъвто беше случаят с мютите, чийто зимен сън Изо беше нарушил толкова грубо.

Оказа се, че никой от жителите на трите селища, които Изо Уантанабе посети по време на първата си обиколка, не е видял стрелолисти да прелитат по небето или да падат на земята. В топъл пролетен или летен ден обещаната награда за намирането им би развълнувала мютите. Но само един идиот — или майстор на желязо — би могъл да тръгне през вихрушките, които вееха от север над дълбокия сняг.

Воините и старейшините го гледаха със сънени очи и отпуснати уста, като се преструваха, че не го разбират. Когато цялата предложена огнена вода беше изпита от малцината щастливци и надутото джудже накрая се отказа от опитите си да ги убеди да се присъединят в търсенето на неуловимите стрелолисти, мютите погледаха малко как майсторът на желязо подскача върху странното си четирикрако животно, а след това се върнаха в колибите да стоплят измръзналите си тела върху топлите камъни край огнището.

И докато Изо и изморените му придружители се бореха със снега, клекнали на рогозките за говорене, мютите си подаваха лулата с трева рейнбоу и се смееха на глупавото поведение на майстора на желязо. Само умни хора, бяха единодушни те, хора които използват мълчалива реч да записват всичко, което виждат и правят, но не разбират нищо, са способни на такава глупост. Зимата — периодът, известен на мютите като Бялата смърт — беше времето, когато Мо-Таун, Великата небесна майка, която вдъхваше живот на земята всяка пролет, тъгуваше. Когато ледените ветрове от северната пустош свалят листата от дърветата, нейното сърце замръзва и светът се покрива със замръзнали сълзи. Всички знаеха, че облачните воини — за разлика от мъртвешките лица — имат достатъчно здрав разум, за да останат в дупките си от края на Жълтеенето до времето на Новата земя.

Но не и тази година — както някои от кръвните им братя скоро щяха да открият…

Същите неблагоприятни атмосферни условия, които почти удвоиха времето за пътуване на „Дамата“ до реперна точка Айова Сити, провалиха надеждите на Стив за бързо бягство. Той се страхуваше, че Карлстром може да изпрати МХ отделение, но след като нямаше ясен план за действие, целта му беше да се отдалечи колкото се може повече от мястото, където бяха катастрофирали. Но тъй като се придвижваха болезнено бавно, им трябваха няколко дни да изминат малко над шестдесет мили. През два от тези дни хапещи студени ветрове, трупащи снежни преспи, не им позволиха изобщо да вървят и само опитните следотърсачи Кадилак и Клиъруотър ги спасиха от бяла смърт.

Макар че дремеше от болкоуспокоителното, Келсо вече се беше възстановил от първоначалния шок. От инжектираните от Джоди и Стив заместители на морфин той изпадаше в състояние на сънливост, редуващи се с периоди на ясно съзнание. И през тези моменти скоро стана очевидно, че въпреки раните си той е саркастичен и борбен както винаги — имаше случаи, когато на Стив му се искаше Келсо да си беше счупил челюстите вместо таза.