Читать «Кървавата река» онлайн - страница 200
Патрик Тили
Това беше наистина странен звук. Първия път, когато ги беше извикала, крясъкът беше изскочил напълно оформен от устните й. Стив заключи, че той може би е стоял латентен в паметта й от рождение — но кой го беше поставил там? И защо тези мимолетни видения от друг свят, от друго съществуване минаваха през ума му всеки път, когато ги чуеше? Още една загадка…
Късно следобед на третия ден Стив се върна в пещерата и видя, че Кадилак седи унило и навъсено гледа пламъците. Малкото буренце беше до него. Стив реши, че е по-добре да не пита дали е празно.
— Много мило, че намина…
Стив сложи няколко дърва в огъня и седна срещу него.
— Защо седиш тук самичък?
Кадилак отвърна с подигравателен смях.
— Защо ли? Е, няма значение, няма да разискваме този въпрос. Може би ти ще ми кажеш кога ще тръгнем. Или вие с Клиъруотър сте прекалено заети и нямате време да помислите за това?
— Напротив. Много мислих по въпроса.
— Тогава кога тръгваме?
Стив се намръщи.
— Веднага щом стане възможно.
— И колко скоро ще е това?
— Не знам. След два-три дни.
— Защо не утре? Или довечера?
— Не е толкова просто.
— Никога не е просто.
— Слушай! Не започвай отново. — Стив посочи лагера в края на ската. — Долу има над седемдесет нарушители и Малоун е поставил пазачи навсякъде. Досега нещата вървяха добре, но все още не сме извън опасност. — Той поклати глава озадачено. — Нещо става долу. Не ми питай какво, не мога нищо да направя. Но трябва да сме внимателни.
— Малоун трябва да е внимателен — отвърна Кадилак. — Бих го убил, ако ми се удаде възможност, и съм сигурен, че и ти би го направил.
— Може би. Но сега не е време за разчистване на сметки. Малоун е човекът, който държи тези бандити заедно. Той и неговите четирима приятели са единствените с достатъчно ум да разберат, че като ни помагат, може би ще могат да сключат сделка с М’Колите при следващото събиране.
— Това ли му каза?
Стив вдигна рамене.
— Нищо не съм му обещавал. Но ако решат да спечелят няколко точки, като ни придружат…
— Но ние нямаме нужда от тях. Досега всичко вървеше по план. Как ще обясним присъствието им? Това ще доведе единствено до допълнителни усложнения!
— Не е така.
— Брикман. Много е лесно. Просто тръгваме!
— Да, но… те вече мислят, че може да е добре да задържат конете. — Стив замълча, за да може Кадилак да възприеме казаното, после добави: — Всичките.
— Разбирам…
— Точно затова ми трябват още няколко дни — да разбера какви са намеренията им. Ако не можем да се разделим като приятели, следващото най-добро нещо е да ги вземем с нас. Помисли за това. Ако се случи най-лошото, М’Кол винаги могат да ги продадат при реката.