Читать «Кървавата река» онлайн - страница 198

Дори обаче да изпитваше някакъв гняв, той не го показа. Или може би не се осмели. Малоун веднага подкани всички, които се чувстват нещастни от неговото решение, да излязат напред и да кажат възраженията си. Двама нарушители, които неблагоразумно си бяха присвоили ролята на говорители на мнозинството, приеха предложението му и Малоун ги разстреля, преди да могат да си отворят устата.

Освен мечовете и лъковете на майсторите на желязо, донесени от групата на Стив, единствено друго нещо, представляващо интерес, беше хергелето. Във Федерацията нямаше никакъв вид животни и това беше създало у трекерите антипатия към животните. Което беше проблем и за ренегатите, тъй като идеята да станат приятели с един животински вид беше чужда за техния ум. Животните съществуваха, за да бъдат убивани и изядени.

Лоялните трекери, които живееха във Федерацията, не ядяха животинско месо. Това беше едно от отвратителните неща, които вършеха мютите, а и освен това животните на повърхността бяха заразени с радиация. „Телешкият“ бургер, сервиран в дивизионните столови, беше соев. Тяхното меню включваше ориз, различни бобови растения и грудкови зеленчуци, но повечето от тях бяха продукти на високите технологии — безвкусни висококалорични боклуци. Ренегатите трябваше бързо да се адаптират или да умрат от глад, но това не беше лесно, а и не всички можеха да го направят. Старите навици трудно се забравяха и въпреки рисковете намираните с труд пакети с порциони се предпочитаха пред всичко, което можеше да предложи повърхността.

Всичко това означаваше, че ренегатите бяха любопитни относно разбирателството, което Стив, Кадилак и Клиъруотър бяха постигнали по отношение на хергелето, начина, по който използваха конете като транспортно средство, и необичайните умения на Клиъруотър да накара конете да й се подчиняват. За Стив нейните умения бяха полезен център на внимание, отвличащ интереса на Малоун и хората му от неговите собствени приключения, настоящия му вид и истинския характер на връзката му със спътниците му.

Работата с конете помогна и да се отклони вниманието на ренегатите от факта, че макар да бе облечена като мют, Клиъруотър беше силна, хубава жена с чудесно тяло. Единствената жена сред седемдесетте рошави ренегати и вероятно последната, която бяха помирисали от улавянето на Джоди. Не всеки мъж беше готов да се върти около фуста, но Стив беше готов да се обзаложи, че при подходяща възможност или достатъчна провокация половината от тях бяха готови да опитат.

Ако го направеха, двамата с Кадилак нямаше да могат да ги спрат. Клиъруотър трябваше да потърси външна помощ. Но Талисмана не беше направил нищо да я защити от ухажването на Накане То-Шиба и може би нямаше да й помогне и сега. Когато дебелият генерален консул падна от две хиляди фута и издълба дълбока дупка в земята, Стив бе изпитал огромно задоволство, но това не му попречи да бъде разяждан от ревност при мисълта, че Клиъруотър е била в прегръдките на джапа.