Читать «Кървавата река» онлайн - страница 199

Всичко беше много странно. Предполагаше се, че тя е под закрила на Талисмана, но той не беше направил абсолютно нищо да я предпази от всеки, който я пожелае сексуално. Това беше още една причина Стив да одобри решението на Малоун да ликвидира запасите на Кадилак от сока на радостта.

Тъй като коне имаше повече от достатъчно за всички, Стив предположи, че ще е добре, ако Клиъруотър даде на ренегатите няколко урока по езда. Малоун, който разбра, че това е умение, което може да има полезни приложения, се съгласи да опита. Докато излагаше възможните изгоди, Стив пропусна да каже, че няколко часа тръскане на седлото гарантират, че след ездата всички ще накуцват и бедрата и задниците им ще горят като на огън. И че това ще заличи всякаква мисъл за бой.

Кадилак, разбира се, вече не бе щастлив човек. Историите, с които смайваше мютските племена, не представляваха абсолютно никакъв интерес за ренегатите на Малоун. А и ако беше споменал за тези неща, те щяха да поставят под съмнение обяснението на Стив за бягството им. След като за няколко славни седмици беше душата на групата, се дразнеше, че сега не му обръщат внимание. Сега Клиъруотър и нейните тъпи коне бяха в центъра на вниманието — и това също го дразнеше. Стиснал зъби, Кадилак търпеше мъжествено и болезнено миля подир миля, но лошият моряк се оказа още по-лош ездач и в резултат сега конете изместиха корабите от челното място в неговия списък на най-неприятните неща. Той се дразнеше от факта, че Клиъруотър не само общува с тези глупави животни, но и от това, че тя е много по-добър ездач от него. Като капак на всичко, за да подсили още повече обидата, Брикман също беше по-добър от него — е, поне засега.

Бандата главорези, на които се опитваше да се подмаже, не направи никакъв опит да скрие недоверието си към мютите. Това само по себе си беше разбираемо, но на Кадилак скоро му стана ясно, че е игнориран! Клиъруотър беше обкръжена от учениците си, а Брикман — въпреки че беше облечен от главата до петите като мют — беше канен непрекъснато от водача на ренегатите на съвет!

И — най-лошото от всичко — единственото, което можеше да му помогне да понесе тези обиди, му беше отнето. Тези вандали бяха разбили всички буренца със саке, освен едно! А то беше наполовина празно. Сега той беше изправен пред мъчителния избор да се задоволява с по няколко капки и да остава потискащо трезвен или да изпие всичко и да изпадне в забрава. Неспособността му да направи избор плюс знанието, че е допуснал потребността от алкохол отново да се върне, го хвърли в мрачно, отмъстително настроение.

Да… Трябваше да си го върне на някого…

За да избегнат всякакви проблеми, Стив, Кадилак и Клиъруотър сложиха спалните си кожи около малък огън в една плитка пещера под билото на хълма. Най-близките им съседи бяха часовите. Ренегатите лагеруваха на тридесетина метра на запад под тях, между дърветата в долния край на ската. Стив и Клиъруотър бяха разседлали конете и ги бяха оставили да бродят свободно и да пасат на воля. Силно привързани към новите си господари, те нямаше да отидат далеч. Когато дойдеше време, единственото, което трябваше да направи Клиъруотър, беше да вдигне глава и да ги извика с чуруликащ крясък, който ги караше да зацвилят от удоволствие и да препуснат в галоп към нея.