Читать «Кървавата река» онлайн - страница 202

— Искам да знам защо го направиха, Брикман. Ние направихме няколко пробойни в един от техните ешелони, забрави ли? За което ти предполагаше, че ще бъдеш обвинен. Очевидно някой… и може да се окаже, че този някой си ти… е оправил нещата.

Стив се намръщи.

— Защо мислиш така?

— О, стига. Не съм толкова наивен! Ако твоите господари са били готови да изпратят… — Той потърси помощ от Клиъруотър. — Колко бяха… четири?

— Пет…

— Пет самолета на деветстотин и петдесет мили да запалят кораба, те сигурно вярват, че ти все още работиш за тях. Аз не мога да измисля друга причина. Ти можеш ли?

Стив пренебрегна обвинението в предателство.

— Ти ми кажи. Ти си този, който знае всички отговори.

Търпението на Кадилак започна да се изчерпва.

— Затова не се съгласяваш с никого. — Той надигна буренцето и опъна една глътка.

Стив погледна за момент Клиъруотър, после каза:

— Попитай нея. Тя знае на коя страна съм.

Кадилак повиши глас.

— Така ли? Не ми се вярва.

— Слушай, това наистина е излишно… ясно ли е? — Стив се изправи и се опита да остане спокоен, но част от натрупания гняв се прояви в гласа му. — Ние сме квит. Нищо не ти дължа. В това число и обяснение! Свърших моята работа да стигнем дотук. Ако и това не е достатъчно… Омръзна ми да вадя кестените от огъня заради вас. — Той посочи западните хълмове. — Уайоминг е натам! Продължете! Тръгнете по залез-слънце! Аз ви оставям!

Но когато се обърна, Клиъруотър го хвана за ръката.

— Облачни воине!

— Стига. До гуша ми дойде от този човек! Откакто си пъхна носа в цялата работа, вечно е надут! — Той погледна през рамо към Кадилак. — Продължавай да създаваш неприятности, приятелче! Чудесно го правиш.

Кадилак се изправи и започна да си събира нещата.

— Да тръгваме! Без него сме в по-голяма безопасност!

Клиъруотър хвана ръцете на Стив, преди да може да ги стисне в юмруци и да се хвърли срещу Кадилак.

— Това е лудост! Какво ще направиш?

— Оставам с тези хора. Какво толкова, по дяволите? Те поне са от моя вид!

— Но те вече не са от твоя вид. Погледни си ръцете! Мислиш ли, че ще ти позволят да живееш между тях с такива шарки?

— Стига, скъпа! Това е само боя! Ще намеря сапунени листа и ще я измия. Кристо! Не е чак толкова трудно!

Клиъруотър се усмихна тъжно.

— Мислиш ли, че ще променят мнението си толкова бързо, колкото ще се промени цветът на кожата ти? Виждам как ни гледат. Наричат ни „диваци“…

— Да, знам…

Тя стисна ръцете му по-силно.

— В техните очи ти си нечист… каквито сме и ние. Ти няма да си в безопасност с тях. Тези хора може да са избягали от тъмните светове, те може да водят преговори и да не се бият с Плейнфолк, но в сърцата си ни мразят и се страхуват от нас.

— Тогава може би ще можем да ги научим на някои неща… да им покажем, че е възможно моят и твоят вид да живеят заедно. Не е точно както си го мислех, но е по-добро, отколкото да трябва да слушам този задник!

Кадилак кипна.