Читать «Кървавата река» онлайн - страница 201

Кадилак го погледна. Почти не можеше да повярва на ушите си.

— Ще направиш това на хора от собствения си вид?

— Ти не би ли го направил?

Кадилак скри раздразнението си, че е надхитрен.

— Да…

— Виж — каза Стив. — Знам как се отнасят към теб тези хора, но ти не си центърът на света. За тях агентите стоят по-ниско и от мютите. Аз не защитавам само твоя задник. Бях принуден да направя някои фантастични маневри.

Това беше случаят, който търсеше Кадилак.

— Е, когато се стигне до фантастични маневри, ти си ненадминат.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че макар да твърдиш, че ми спасяваш живота, и се кълнеш, че си мой кръвен брат, ти продължаваш да играеш двойна игра!

Стив посрещна обвинението със сух смях.

— За какво говориш, по дяволите!?

— За кораба с колела! Когато той пламна и се взриви, предположих — понеже ти не каза нищо, — че е дело на Талисмана! Можеш да си представиш изненадата ми, когато накрая накарах Клиъруотър да говори за това — и то не беше лесно, казвам ти — и да открия, че тя вярва, че корабът е бил атакуван от стрелолисти. От самолети от Федерацията!

Хванат неподготвен от неочаквания обрат на разговора, Стив инстинктивно даде уклончив отговор.

— И защо мисли така?

— Да не искаш да кажеш, че греши?

— Не точно.

— Добре, Брикман, какво точно казваш ти?

— Че правиш погрешно заключение.

— Значи, с други думи, Клиъруотър е права. Корабът беше атакуван от самолети!

— Виж… не те разбирам. Ние се измъкнахме, нали? И оттогава ти си в центъра на внимание.

— Е, и?

Точно в този момент Клиъруотър се върна. Усетила напрегнатата атмосфера, тя седна между тях, без да каже нищо, и почна да грее ръцете си над огъня.

Стив я изгледа многозначително и каза:

— Защо те интересува как е потънал корабът? Потъна. И край.

Кадилак се усмихна съжалително. Най-после… Шанс да отмъсти за оскърблението.

— Типично за теб! Ти си пълен с толкова лъжи и измами, че не можеш да признаеш истината. Ще оставя настрана подигравателната ти забележка, че съм в центъра на внимание. Ще ти кажа само, че не съм забравил, че ако не ми беше спасил живота, нямаше да съм тук. Но въпросът не е в това. Онова, което трябва да изясним, преди да направим и една стъпка напред, е да установим на коя страна си ти.

— Не е ли очевидно?

Кадилак вдигна умолително ръце към Клиъруотър.

— Разбираш ли какво искам да кажа?

Клиъруотър погледна Стив.

— Кажи ми, облачни воине… запалването на кораба с колела… — дело на твоите приятели от Федерацията ли беше?

— Да…

— Ти ли ги извика?

Стив не искаше да лъже Клиъруотър. Ако не намереше бързо начин да отклони този разпит, щеше да бъде принуден да каже истината. Той кимна.

— В известен смисъл. — Видя лицето й. — Да, добре, аз ги извиках! Но аз не работя с тях. Аз ги използвам. Това беше единственият начин да се измъкнем от кораба… и трябваше да го използваме!

— Съгласен съм — каза Кадилак. — Беше майсторски удар.

— Добре. — Стив го плесна по коляното. — Хайде да спрем дотук. Коджак са щастливи, вие сте на път за дома си и Талисмана доказа силата си. — Той погледна и двамата. — Какво повече искате?