Читать «Кървавата река» онлайн - страница 143

Кадилак пръв видя пристигащата птица. Двамата със Стив бързо издърпаха рибарските мрежи и подпомогнати от мощните удари на лодкарите, тихо, но бързо заплуваха към плаващия дом. Стив вече беше забелязал, че Уантанабе и семейството му заемат само предната част на плаващия дом непосредствено под мостика и че при топли дни плъзгащата се стена на обърнатата на юг дясна страна остава отворена, за да влиза пролетното слънце.

Видяха Уантанабе да влиза в кафеза за гълъби върху задната част на палубата и Кадилак даде знак да спрат лодката. Уантанабе излезе от кафеза и забърза към жилището си.

Кадилак даде знак отново да тръгнат напред и след минути бяха под самия корпус.

За всеки, който следеше движенията им от брега, те все едно се носеха по течението покрай брега и гледаха учудено плаващия дом. Което беше напълно обяснимо, тъй като съвършеното напасване на дъските подчертаваше непреодолимата пропаст между майсторите на желязо и примитивното общество, чието най-голямо постижение беше това четириместно корито, което в най-добрия случай приличаше на плаваща свинска кочина — и миришеше на такава.

Задачата да се блокира фоновият шум и бърборенето и в същото време да се слуша разговорът, който протичаше горе, не беше лесна. Кадилак чу развълнуван вик, последван от прошепнати думи, разменени между Уантанабе и Юмико. Последва тропот на стъпки, след това отново се чу гласът на Уантанабе, този път силен и ясен — викаше сержант Курабаши.

Курабаши — широкоплещест мъж с лице, което изглеждаше като издялано от корабни дъски, дотича по палубата и влезе през отворените паравани. Кадилак отново се вслуша. Този път, когато Уантанабе отново повиши глас, можа да чуе всичко. Корабът с колела с капитан Рюку Каваниши щеше да пристигне в Бей-танаба след десет дни с една разузнавателна група под командването на самурая майор Морита.

Второто име му звучеше смътно познато, но Кадилак не можеше да се сети откъде. Продължи да слуша, докато Уантанабе съобщаваше на Курабаши броя и вида на включените войници. В този момент едно малко момченце, облечено в памучно палто и панталони, изтрополи по рейлинга и погледна надолу към него.

Изскочи и едно момиче и като хвана братчето си, за да не падне през борда, му заговори на японски:

— Виж! — И посочи Кадилак. — Маймуна! Маймуна! Кажи: „Махни се, мръсна маймуно!“

Момчето размаха юмруче също като кака си.

В следващия миг се появи Уантанабе заедно със сержанта. Никой от двамата нямаше и най-малко основание да предполага, че някой в лодката долу може да разбира и дума японски, но и двамата гледаха сърдито.

За щастие Кадилак и Стив вече бяха измислили следващия си ход и Кадилак с поклон им предложи двете тлъсти риби, които държеше. Стив стана и също се поклони.

Плейнфолк се бяха научили да се отнасят към майсторите на желязо с уважение, но от тях не се искаше да избягват зрителен контакт и да лягат на земята като мютите роби в Ни-Исан. Тревните маймуни от „свободните райони“ може да се водеха по-долни същества, но все пак бяха съюзници и търговски партньори. Стратегическите и търговски съображения налагаха да се възприеме по-свободно отношение към тях. Само когато годишната партида нови така наричани „общи работници“ идваха на борда на корабите с колела, усмивките изчезваха и се появяваха камшиците.