Читать «Кървавата река» онлайн - страница 142

Уантанабе им благодари с пренебрежително свити устни и се върна в плаващия си дом. Кадилак бе чул заповедите му и знаеше какво ще последва, но въпреки това слушаше почтително сержанта, който им обясни, че ще им дадат храна и подслон.

Храната се оказа ленти сурова риба и варен ориз; подслонът беше един ъгъл в конюшня, в която бяха вързани няколко коня. Наблизо се строяха няколко малки бараки с повдигнати над земята подове. Когато Стив бе прелетял оттук през ноември, беше построен само плевникът и конюшнята. Това ново разширение на брега беше ясен знак, че тук се заселват джапи. Беше ли това строителство на по-голям търговски пункт, или бе претенция за територия?

Планът беше лодкарите да си починат ден-два, през което време Кадилак щеше да подслушва джапите с надеждата да долови някои сведения кога се очаква да тръгне корабът с колела. Имаше много слухове, но нямаше сигурни данни. Кадилак обаче все пак събра информация оттук-оттам. Разбра например, че според войниците Бентън Харбър е клоаката на света и че не уважават началника си. Въпреки безупречния си японски и първокласната си дикция Уантанабе беше известен като „чинк“, а китайската му жена бяха кръстили „Жълтата опасност“.

Юмико, по думите на всички, беше нахакана, гадна кучка с амбиции, по-големи от тези на Изо Уантанабе. И това очевидно казваше всичко. Стив я видя два-три пъти — жена с безинтересно овално лице, покорна на съпруга си поне пред хора, което не се връзваше с репутацията й — но той знаеше много добре, че видът може да лъже.

Един час след тяхното пристигане Стив видя Уантанабе да пуска пощенски гълъб от мостика. Птицата направи няколко широки кръга над предния пост, после се насочи на североизток.

Стив беше сигурен, че в съобщението се потвърждава, че петимата „пътници“ са при Коджак, но се чудеше до кого е адресирано. Въпреки смъртта на Яма-Шита неговото семейство не само все още беше в бизнеса, но и разширяваше търговската си империя. Решението за изграждане на преден пост беше взето много преди неговото пристигане в Ни-Исан. Разбира се, не би могло да се очаква Стив да го знае или да подозира, че с него се готви някакво възмездие върху тях за разрушаването на Херън Пул.

Но инстинктивното му предчувствие, че семейството ще иска да си отмъсти, се оказа вярно. Кое бе лицето, поело властта в настоящите обстоятелства, имаше малко значение. Истинският въпрос вече не беше „Смятат ли да си отмъстят?“, а „Кога ще го направят?“.

Пет дни по-късно новината, която чакаха двамата с Кадилак, пристигна. Чрез сержанта си Уантанабе им разреши да ловят риба край брега при условие да не се отдалечават много от плаващия дом. Неговият господар, обясни сержантът, не искал вълните да погълнат хората, на които разчитал толкова много. Което беше чудесно за Стив. Да стои близко беше всъщност целта му.