Читать «Кървавата река» онлайн - страница 144

— Съвсем пресни, сега уловени — каза Кадилак. — Подарък от Коджак да направят чест на масата на великите воини от изток. — И отново се поклони и загледа очаквателно.

Уантанабе ги удостои с безразличен поглед и каза на сержанта да извика готвача от камбуза. Готвачът — тлъст китайски дундьо — се появи с двама помощници и спусна с въже една кошница.

— Колко ти дава? — попита сержант Курабаши.

— Колкото искаш — отговори Стив.

— Добре — каза Уантанабе. — Взима всички. — После вдигна сина си Томо, изръмжа на слугинята, която трябваше да се грижи за него, и й го подаде.

— Отсега вие стои далеч от кораб. Ако иска да говори или прави търговия, прави на брега. Разбра?

Стив и Кадилак отново се поклониха.

Когато се стъмни, Кадилак, Стив и лодкарите вечеряха яхния от запасите си от сушена риба и малко ориз, даден им от готвача на Уантанабе. Не беше щедра отплата, като се имаше предвид колко риби им бяха дали, но не беше време да издребняват. Особено като се имаха предвид погледите на джапите.

Отопиха тенджерата — придобита, подобно на много домакински принадлежности, от търговията на свръхвисока цена — със залци плосък хляб. Нямаше съмнение, че майсторите на желязо знаеха как да мамят туземците.

Двамата лодкари си легнаха, а Кадилак и Стив останаха до огъня, докато въглените не започнаха да потъмняват.

— Какво мислиш? — попита Стив.

— За Уантанабе ли? Едва ли ни подозира.

— И все пак беше изнервен.

— Той не е глупав — каза Кадилак. — Но няма начин да разбере, че подслушваме.

— Да се надяваме. — Стив погледна огъня и прецени ситуацията. В светлината на чутото от Кадилак шансовете им да потопят кораба с колела, изглежда, значително бяха намалели. С толкова много войска и коне на борда изобщо нямаше да ги качат. И как, в името на Кристофър, плуваше този претоварен кораб?

— Имам чувството, че загазихме, приятелю.

— Грешиш. Те са загазили — уверено каза Кадилак. — Ние ще се справим някак си. Но първо трябва да изпратим Бул и Дет-Уиш да предупредят другите.

— По-добре да изчакаме ден-два. Ако се върнат за същото време, за което дойдохме, Карнеги и Клиъруотър ще имат достатъчно време да се подготвят. Ако тръгнат веднага, може да изглежда подозрително — джапът може да свърже заминаването им с това, че висяхме до кораба…

— Кадилак кимна.

— Прав си.

Като летописец Кадилак беше надарен с феноменална памет, но изглежда, беше забравил, че обикновените мюти не са идеални носители на словесни послания — особено такива, които съдържат ценна цифрова информация. Тъй като мютите нямаха писмо, те не можеха и да четат; с две изключения — Кадилак и Клиъруотър.

Кадилак се беше научил да чете, когато беше използвал изключителните си умствени дарби да източи фонда натрупано знание от мозъка на Стив, а през последните три месеца при Коджак Стив беше научил Клиъруотър на наричаната от Мистър Сноу „тиха реч“. Тогава това не беше нищо повече от приятно упражнение; начин да са заедно, без непременно да са в леглото. Но сега излизаше, че е било умен ход, защото освен че беше допринесло за задълбочаване на връзката им, нейното новопридобито умение щеше да помогне да се спасят много хора.