Читать «Кървавата река» онлайн - страница 141
Патрик Тили
Рейджинг-Бул и Дет-Уиш бяха инструктирани да откарат Стив и Кадилак до избраното място, а след това да се върнат у дома, да съобщят за успешното им пристигане и да предадат всяко друго съобщение, което им бъде дадено. Никой от двамата лодкари не знаеше за плана да потопят кораба с колела. Това се дължеше не на липсата на доверие — двамата мюти вече бяха поели голям риск с откарването им до Бентън Харбър. Беше просто предпазна мярка в случай, че нещата тръгнат съвсем погрешно. Колкото по-малко знаеха те, толкова по-добре за всички.
Изо Уантанабе, дребната мижитурка, командваща отряд от трийсет души в Бентън Харбър, слезе на брега да ги посрещне без маска и след обичайните поклони, задължителни за срещите между мюти и майстори на желязо на търговските пунктове, изслуша вежливо съобщението на Карнеги-Хол, което му предадоха. След това му дадоха останалите цветни панделки и кошницата с двата гълъба. Уантанабе, изглежда, повярва на историята им, ако се съдеше по изражението му, но не се разбра какво мисли. Чак когато отвиха двата тракерски пистолета и един от смачканите шлемове, взети от пилотите на АМЕКСИКО на Лонг Пойнт, интересът му нарасна. Магазинът на единия пистолет беше празен, но когато Уантанабе натисна спусъка, от дулото излетя въздушна струя. ЧУУ-уии-ЧУУ-уии-ЧУУ-уии!
Ауууууу!
Джапът беше изненадан, но за щастие стискаше здраво пистолета и когато Стив и Кадилак подскочиха с престорен ужас, прикри объркването си със силен смях. Наблюдаващите войници се присъединиха към присмеха над тъпите тревни маймуни.
Като внимаваше да не се покаже много запознат, Кадилак обясни, че във втория пистолет все още имало „дълго желязо“, което се изхвърляло във въздуха от въздушен демон, затворен в бутилка, скрита в частта, която Уантанабе държал в ръката си. След като изстреля троен залп във водата, джапът наблюдава как неговият сержант стреля още няколко пъти, после каза, че е доволен. Това как огледа високотехнологичния смачкан шлем беше по-показателно и напомни на Стив за начина, по който Нобуро Нака-Джима, суровият, но симпатичен лидер на ронините, се беше отдръпнал от радионожа.
Уантанабе разбра, че това е шлем на воин, но знаеше също — както знаеше, когато огледа вътрешността на крилатата колесница — че полираната, твърда като кост пластмасова черупка с мека подплата отвътре, посребрено забрало, слушалки, филтри, микрофон и гнезда за жак са неизвестни неща от един чужд свят, където робуват на тъмната светлина. Пистолетите бяха едно нещо, но това тук беше лошо — дори направо зло.
Стив наблюдаваше развеселен как Кадилак показва шлема на джапа, като го обръща ту на една, ту на друга страна според нарежданията му. Джапът не смееше да го докосне и след като го огледа от всички страни, нареди на Кадилак да го увие пак и заповяда на сержанта си да го прибере. Той отвори своята
