Читать «Кървавата река» онлайн - страница 145

Въпреки желанието й да учи писменият речник на Клиъруотър все още беше ограничен. Но вината за това не беше нейна. Стив, както всички трекери, се беше научил да чете на много ранна възраст, но така й не се беше научил да пише. Просто не се налагаше. Основното учебно средство в неговото образование беше видеоекранът с множеството интерактивни образователни програми и за да ги използват, трекерите се обучаваха да работят с клавиатура.

Глаголът „пиша“ се използваше само в контекста на писане на компютърни програми — задача, рядко изпълнявана от някой извън Първото семейство. Вместо него трекерите използваха думата „клавиш“. Хартията, писалките и моливите, използвани в ерата преди Холокоста, не съществуваха. Единственото средство за писане беше светлинната писалка, единствената повърхност — компютърният екран. Чертежите се правеха по същия начин и се оцветяваха от палитра, предложена от КЪЛЪМБЪС. Нямаше книги, рисунки, печат, фотографии — с изключение на съхранените във видеоархивите. Единствените съществуващи „твърди копия“ бяха топографските карти на пластифилм. Всичко, което трекерите знаеха за света и смисъла на съществуването, идваше от екраните на видеомрежа, контролирана от Първото семейство.

Освен словесната комуникация съществуваше само една разрушителна среда — „блекджек“ — неофициална и следователно незаконна музика, тайно записвана на ленти и дискове. Понякога тя беше съпровождана от странни образи, но обикновено имаше само звук, записан на празни видеоленти. Копия от копия от копия, безброй копия отпреди хиляда години.

Не всеки имаше достъп до необходимата апаратура, но онези, които имаха, чуваха смес от дрезгави жаловити мъжки гласове за търсене, намиране, загубване, копнеж, съпроводени от диви, извисяващи се, подканящи съзвучия и ритмични удари, от които изтръпваш. Думите отразяваха мечтите, някои светли, но по-често несбъднати, на един несъвършен свят, където свободата да обичаш, да си нещо и да правиш нещо беше едновременно и благодат, и проклятие. Свят, пълен с надежда и въпреки това нямащ спасение; изгубен навеки в огньовете на Холокоста.

Никой не знаеше кой беше започнал да ги доставя или кой седи зад това сега. Стив, който винаги се беше държал настрана от тази работа, не беше питал. Слушането на блекджек беше нарушение на Първи кодекс: еднопосочен билет до стената.

Така че макар Стив да знаеше формата на всяка буква и нейния звук и да можеше да ги произнася, той всъщност никога не беше изписвал думи с нещо друго, освен с клавиатура. Сега изписваше буквите върху снега, а когато паднеше мрак — върху гладки камъни с помощта на овъглена пръчка от огъня.