Читать «Кървавата река» онлайн - страница 100

Когато стигна до момента как се бяха качили на надувната лодка и се бяха насочили към Лонг Пойнт, Дилейни погледна ръчния си часовник, наведе се напред и вдигна ръка.

— Добре, останалото ще го пропуснем. Кажи ми… да се върнем към казаното по-рано… чия беше идеята да се опиташ да се върнеш на „Дамата“?

— Моят, мадам. Още щом видях самолетите, разбрах какво трябва да направя.

— Даааа…

Дилейни се изправи и я загледа укорително Джоди скочи и застана мирно; веригите издрънчаха.

— Бавно начало, но накрая може и да стигнем донякъде. Обаче трябва да кажа, че съм много разочарована, задето трябваше да те притисна, за да признаеш, че си скрила за Брикман и неговите приятели мюти. Това сериозно усложнява положението. И предвид последното ти твърдение относно Брикман и Келсо съм длъжна да търся съвет от моите началници. Сега положението е още по-безнадеждно, отколкото беше. Помисли върху това.

— Да, мадам!

Дилейни кимна рязко.

— Добре. До утре… — Натисна звънеца да извика охраната, която чакаше в съседната стая да върне Джоди в килията, после излезе. В края на късия коридор имаше асансьор, който можеше да бъде включен само от хора с идентификационна карта от най-висок ранг. Звънецът, който извика чорбарите — вече напълно отегчени, — не прозвуча преди вратите да се затворят, за да не се види кой се качва.

Когато стигна на един от застланите дебели килими етажи на Белия дом, тя внимателно свали виолетово-сините контактни лещи от по-малко ефектните, но по-пронизващи сиво-кафяви очи на Фран Делано Джеферсън — една от любимите племеннички на Генералния президент и контрольор през последните шест години на Стив и Роз Брикман.

На следващия ден, когато я извикаха на разпит, Джоди видя с Дилейни един мъж на неопределена възраст — строен, среден на ръст, със слабо лице, високо чело и тъмни очи, които не изпускаха нищо. Беше облечен като Дилейни — в сива униформа на юридическия отдел на АМЕКС.

Тънките устни и стиснатата му уста подсказваха, че е човек, свикнал да получава каквото желае. Но бръчиците около очите и странната извивка на устните му говореха, че изтръгва истината с интелект и хумор, а не с шантаж и потапяне във вана, пълна с ледена вода.

— Това е мой колега — каза Дилейни. — Той има специални познания по, хм… споменатите от теб вчера въпроси. Пред него можеш да говориш спокойно. Аз обаче не съм квалифицирана за такава дискусия. — Тя се обърна към вратата.

— Моля за извинение, мадам…

Дилейни спря, обърна се и я загледа очаквателно.

— Това… това означава ли, че вече няма да сте мой съветник по защитата?

— Не непременно…

Щом Дилейни излезе, Карлстром почна разпита.

— Поради сложния характер на този случай пълните факти може би не трябва да се изнасят пред съвета на оценителите. За да сме сигурни, че ще бъдеш третирана справедливо, отделът вероятно ще промени или анулира присъдата, когато се стигне до потвърждаване или… или можем да намерим начин да не допуснем тя да бъде поставена пред съд.

— Разбирам, сър. Благодаря.