Читать «Кървавата река» онлайн - страница 99

— Брикман е още жив, нали? Също и неговите приятели мюти. Ти, лоялният пионер, истинският Блу… или поне искаш да вярваме, че си такава… излъга командир Хартман, нали? Той ти повярва… както и Макдонъл и останалите от екипажа… и ти ги предаде. Права ли съм?

Джоди наведе глава, очите й се напълниха със сълзи.

— Така изглежда, мадам, но…

С уморен жест Дилейни набра командата да изчисти екрана и въздъхна.

— Съжалявам, Джоди. Не мисля, че има нещо, което мога да направя за теб. Ясно е какво се е случило. Вие с Брикман сте видели патрулите от „Дамата“ и сте разбрали, че играта е свършила.

— Не, мадам, не беше така — промърмори Джоди.

Дилейни не й обърна внимание.

— Било е само въпрос на време кога ще ви хванат и ще ви докарат. Вие сте знаели наказанието, което очаква ренегатите. Не е имало какво да губите. Ти си излъгала, защото си споделяла плана на Брикман да разруши „Дамата“.

— Не! Това не е вярно! — извика Джоди. — Той няма нищо общо с това! Нито аз… поне не съзнателно. Тя трябва да ме е накарала го направя… по същия начин, по който накара самолетите да стрелят един срещу друг.

— О, така ли? — Дилейни беше изчистила екрана, но разговорът тайно се записваше на видеолента. — Разкажи ми по-подробно.

Джоди разказа как е наблюдавала с ужас вторият скайхок в първата формация да поразява водещия самолет и как след това се е обърнал срещу другите, свалил е единия и се е блъснал в другия — с фатални последствия и за двата.

Дилейни слушаше равнодушно.

После Джоди описа какво се беше случило в Херън Пул. Описа момента, в който Хиро Яма-Шита бе забил меча в тялото си осем пъти, преди да падне мъртъв в краката на Клиъруотър, и унило завърши:

— Знам, че нарушавам Първия кодекс, като твърдя, че съм била свидетел на мютска магия, но всяка дума от казаното от мен е вярна. Едно нарушение повече… какво значение има? Във всеки случай с мен е свършено. Но мисля, че ако вие или някой друг каже това на Първото семейство и то научи на какво са способни тези диваци, те може би ще могат да направят нещо. Така поне от смъртта ми ще има някаква полза.

Дилейни се усмихна съчувстващо.

— Тази мисъл ти прави чест въпреки че описаните от теб събития са напълно невероятни.

— Ако не бях там, щях да реагирам точно по същия начин като вас. Но това е истина. Кълна се. И има нещо друго, което мисля, че трябва да знаете. Брикман не е ренегат. Той е фед под прикритие.

Дилейни изглеждаше озадачена.

— Фед под прикритие? Не те разбирам.

— Това е жаргон на пионерите за някои тайни агенти…

— Той ли ти го каза?

— Да… Само че той не използва тази дума. И случайно научих, че и Келсо е такъв. Колкото до това за кого работят или под командването на кого са… това за мен е загадка. Те не казаха и аз не ги питах. Официално такива хора не съществуват, нали? Но това е голяма работа… и хората, която я вършат, са свързани с нипи, които ни помогнаха да избягаме от Ни-Исан.

— Разбирам… — Дилейни се замисли. — Върни се към началото. Искам да знам всичко, което ти се е случило, след като си паднала от ешелона.

Джоди пое дълбоко дъх и започна да разказва историята си. Беше доста дълга.