Читать «Кървавата река» онлайн - страница 101

— Дилейни и аз сме тук да ти предложим помощ. — Намек за усмивка. — Винаги има начин да се помогне на важни случаи като твоя… при условие, разбира се, че ни разкажеш всичко… точно както е станало.

— Ще ви разкажа всичко, сър. Нямам какво да крия.

— Да… е, не сега може би. Обаче трябва да те предупредя, че имам достъп до някои файлове. Първото семейство знае много повече за Брикман и неговите приятели, отколкото може би си мислиш.

— Аз се върнах по собствена воля и при първа възможност, сър. Тук съм, за да разкажа истината.

— Добре. Разкажи ми цялата история от самото начало.

Джоди го погледна объркано.

— От момента, когато паднах от „Дамата“?

— Не. От момента, когато си минала от онази миризлива рибарска лодка на езеро Ери в надувната лодка и си решила да повериш съдбата си в ръцете на Брикман и неговите мютски приятели.

Като забеляза смущението на Джоди, Карлстром се усмихна.

— Дилейни ми каза, че си имала проблеми с припомнянето на някои неотдавнашни събития. Мислиш ли, че можеш да си ги спомниш?

— Да, сър. — Джоди му разказа какво се беше случило: разказа му защо беше променила мнението си, докато все още бяха в двора на търговеца на роби в Бу-фаро, как Келсо се беше съгласил с нея и беше казал на Стив и за взетото колективно решение да избягат на Лонг Пойнт.

— Няма нужда да ми разказваш всичко — каза Карлстром. — Четох копие от доклада, направен от лице, което ти познаваш като Сайд-Уиндър.

Джоди продължи историята от мястото, където случайно беше дочула Келсо да предава съобщение чрез Скай-Бъкит Три до някой, наречен „Майка“. Нямаше представа, че Майка, главата на АМЕКСИКО, е пред нея.

Продължи с подробности за катастрофалното кацане и пътуването през снега, за срещата с мютите и появата на самолетите от „Дамата“. Успокояващата гледка на техните крила с бели краища бе породила у нея непреодолимото желание да се присъедини към другарите си. Брикман, от друга страна, беше посрещнал решението й да се върне с учудване.

— С учудване? Сигурна ли си?

— Да, сър. Той се опита да ме разубеди. Каза, че вероятно ще ме изправят до стената, а Келсо ще убият веднага… заради раните му.

— Ти повярва ли му?

— Да, сър. Виждала съм екзекуции на ренегати по бързата процедура, докато служех на „Дамата“, по девети канал също съм виждала да ги изправят до стената. Казах му, че не ме е грижа какво ще стане с мен. Бях загрижена за Дейв.

Карлстром кимна разбиращо.

— И тогава каза на Брикман, че Келсо е агент под прикритие…

— Да, сър.

— Как реагира той? Беше ли изненадан? Ядосан? Имаш ли впечатлението, че си му казала нещо, което той вече знае?

— Сър… с Брикман понякога е трудно да се каже. Той изглеждаше едновременно и изненадан, и разстроен… но това беше повече, задето не съм му казала по-рано.

— Но Брикман не прояви никакви признаци, че е променил решението си да дойде с теб, така ли?

— Да, сър. — Джоди разказа на Карлстром редактираната версия. — Той се беше обвързал с някакво споразумение с двамата мюти, които избягаха от Ни-Исан заедно с нас. Не знам какво. Единственото, което знам, е, че те трябваше да отидат в Уайоминг. Може би той е разказал нещата на онзи с червената превръзка, Сайд-Уиндър. — Тя разпери ръце. — Трябва да ме разберете, сър. Когато наоколо има трекери… не само боядисани, но и с израстъци на лицето, а други се представят за ренегати, за обикновения войник като мен е трудно да каже кое е вярно.