Читать «Кървавата река» онлайн - страница 102

— Да, разбирам…

— Работата е там, че Брикман като че ли съгласи с мен, но аз бях разтревожена, че мютите няма да се съгласят да ни пуснат — мен и Келсо. И тогава предложих…

— … да излъжеш и да кажеш, че той и двамата му приятели са мъртви…

Здравата страна на лицето й почервеня от смущение.

— Да, сър. И той прие.

— Убеден съм.

Джоди почувства, че свидетелстването й става толкова пагубно за Стив, колкото и за самата нея. Не беше искала да стане така.

— Сигурна съм, че е имал сериозно основание, сър.

— Аз също. И какво стана после?

Джоди му разказа за среднощната разходка, докато Стив и Келсо приказвали край огъня.

— Някаква представа за какво са говорили?

— Не, сър. Но мисля, че трябва да е било нещо секретно, защото Брикман не ме допусна да слушам. Каза, че вече знам повече, отколкото е добре за мен. Говориха двадесетина минути.

— Време повече от достатъчно Брикман да сложи експлозивите.

— Не, сър! Когато се върнах, Дейв… искам да кажа, Келсо, беше все още в съзнание. И, във всеки случай, ако се предполага, че аз съм сложила експлозивите в скайхока и под дрехите си, как ме е накарал да го направя?

Карлстром вдигна рамене.

— Брикман е много убедителен човек. Убедил те е да му помогнеш да изведете мютите от Ни-Исан… и ти си се съгласила да излъжеш, за да му спасиш кожата, макар да си знаела, че можеш да бъдеш изправена до стената. Да бъдеш разкъсана на парчета е по-гадно, отколкото да бъдеш изправена пред наказателен взвод, но резултатът е един и същ. И много по-бърз.

— Не, сър! — извика Джоди. — Ако бях изправена пред стената, щях да умра само аз! Единствената причина да се върна беше да се опитам да спася живота на Келсо!

— Единствената причина?

— Не, не… искам да кажа главната причина — запъна се Джоди. — Двамата мюти искаха да убият Дейв! Аз предложих да прикрия Брикман, защото това беше единственият начин, по който можех да ги накарам да сътрудничат!

— И после да разкажеш на командващия офицер, че си била принудена да лъжеш и че Брикман все още е жив, така ли?

— Нямах тази възможност, сър.

— Да. Била си твърде заета да вдигнеш във въздуха „Дамата“.

— Това не беше мое дело, сър. Опитах се да го обясня на съветничката вчера.

— Да, тя ми каза. Това наистина е интересно…

— Така беше, сър. Брикман няма нищо общо с това. Кадилак и Клиъруотър са го направили. Те са от племето М’Кол. Тяхната територия е в Уайоминг. Планеристите от „Дамата“ са запалили нивите им миналата година и са ги обстрелвали с напалм, когато те се опитали да отвърнат на удара. „Дамата“ ги е нападнала. Те са имали двоен мотив. Отмъщение… и възможност. — Джоди разказа на Карлстром какво се беше случило през нощта преди бягството и подкрепи тезата си с описание на уменията и знанията, които Кадилак беше показал в Ни-Исан.