Читать «Облачен воин» онлайн - страница 85

Стю Барбър, първият инженер, се беше заврял под един от фургоните и говореше с Хартман посредством една от поставените за целта външни телевизионни камери. Бък Макдонъл, стиснал трицевната си въздушна пушка, стоеше до него на пост.

— Голяма каша — докладва той. — Но освен няколко вдлъбнатини и счупения хидравличен затвор на прохода, изглежда, нямаме никакви сериозни повреди. Големият проблем е наносът, който се е натрупал под фургоните. Няма да можем да тръгнем, докато не го махнем. Според мен това ще ни отнеме поне шест часа. Може би дори повече. Ще са ми нужни най-малко сто души, ако искате „Дамата“ да стъпи на пътя призори.

Хартман обмисли внимателно отговора си.

— Вече имате двадесет души. Ще ви дам още четиридесет. Ако силите на Клей са достатъчни да удържат атаката, по-късно ще изпратя още хора. Мистър Макдонъл, ще дойдете ли на борда да организирате работната група?

— Веднага, сър! — Макдонъл отиде до камерата. — Не зная дали забелязахте, но тези речни брегове са малко високи. Нямаме открито хоризонтално поле за стрелба от горните куполи, за да подкрепим защитата на периметъра.

— Знам, мистър Макдонъл — отговори Хартман. — Но ние сме изправени пред недисциплиниран, леко въоръжен противник. Смели и упорити воини, но без обща военна организация. Сигурен съм, че нашите хора могат да удържат нападението, докато се измъкнем.

— Да, сър! — Макдонъл отдаде чест пред камерата и побърза да се качи на фургона. Друг екран хвана коменданта на пионерите, както тичаше нагоре по рампата в ешелона.

След няколко минути Макдонъл влезе в командния пункт — тъкмо навреме да чуе Анвил Две, който докладваше, че е „пълно с врагове. И нагоре, и надолу по реката съобщават за настъпващи воини, а мъжете на източния и на западния бряг са приковани. Петима от нашите бойци са ударени, трима фатално. Досега не е установен никакъв визуален контакт с врага.“

— Мислех, че тези човекоподобни ще излязат и ще се бият — промърмори полковник Мур, старши полеви командир.

— Може би първо трябва да ги попритиснем — каза Бък Макдонъл и се обърна към Хартман: — Нашите момчета трябва да атакуват бреговете и да ги изкарат насила, сър. Не бива да им позволим да ни притискат в реката, докато се опитваме да придвижим „Дамата“.

— И аз си помислих същото — каза сухо Хартман и натисна бутона на предавателя. — Анвил Две, тук „Луизианската дама“. Приеми съобщение. Край.

Клей моментално отговори.

— Анвил Две слуша. Край.

Хартман се наведе към микрофона.

— Продължавайте напред, мистър Клей. Най-късно до пладне искам петстотин метра сигурен периметър около „Дамата“.

— Анвил Две. Прието. Край.

Хартман се обърна към коменданта.

— Вземете четиридесет силни мъже, мистър Макдонъл.

— Отделих ги, докато идвах насам, сър — каза комендантът.

— Добре. — Хартман погледна телевизионния образ на техническия заместник. — Дайте им работа с вашата група за отстраняване на повреди и препятствия, Стю, и да изкараме ешелона на пътя.

Барбър посегна да смъкне забралото на шлема си. Определено изглеждаше нещастен.