Читать «Облачен воин» онлайн - страница 84

Хартман, командирът на ешелона, с облекчение видя ясното небе, но и той, подобно на Стив Брикман, чувстваше, че мъките на „Дамата“ съвсем не са свършили. Заповяда на полковник Мур, старши полеви командир, да изпрати бойците си да изградят около ешелона отбранителен периметър, а на Стю Барбър, първия инженер, с едно отделение да огледа и да отстрани повредите и препятствията, причинени от пороя.

Стив размени две думи с Райън, летеца, който беше назначен за командир на отделението след загубата на Казан, после потърси Бък Макдонъл и поиска разрешение да отведе една малка група по течението и да потърсят Джоди.

Шефът на ешелона отхвърли предложението.

— Тя е опечена на шиш и потънала в тиня, господинчо. Никой не може да се спаси от това. А и ние не губим планеристи за прибиране на мъртъвци. Връщайте се на поста си и се пригответе за полет.

С херметически затворени шлемове със забрала от армирано стъкло и облечени в гъвкави доспехи, които им даваха страхотната анонимност на мравки, бойците тичаха по рампите, изскачаха от фургоните и бързо се строяваха в отделения от по осем души. Всеки беше въоръжен с трицевна въздушна пушка и щик. В торби на пояса и джобовете на гърдите и бедрата имаха резервни пълнители, по шест ръчни запалителни гранати тип бухалка, мачете, резервни бутилки с въздух и храна.

В групата, водена от първия инженер капитан Върджил Клей, младши полеви командир, влизаха Барбър, Бък Макдонъл и двадесет души за отстраняване на повреди и препятствия. Клей, известен със своята радиопозивна „АНВИЛ ДВЕ“, изпрати два отряда нагоре по течението, два надолу и още три на всеки бряг, за да огледат навсякъде. На борда на „Дамата“ останалите от екипажа застанаха на оръдейните кули в готовност да подсилят групите на земята, ако периметърът бъде атакуван.

Не се наложи да чакат много. Джини Грийн, първата, която стигна калната стръмнина на десния бряг, беше прободена в гърдите от стрела. Ударът направо я повдигна от земята. Тялото й се превъртя назад с разперени ръце и падна на земята като чувал с картофи. Седмината бойци зад нея и от двете й страни залегнаха, стиснали пушките си, и надзърнаха предпазливо над ръба на брега. Първият, който си подаде главата, бе пронизан във врата от стрела.

Командирът на отряда изруга, спусна се малко надолу и превключи предавателя на шлема си от канала на отделението на канала на полевия командир.

— Анвил Две, тук Ист Сайд Едно. На два пъти излизахме и ни обстрелват и от двата бряга. Край!

В слушалките се чу гласът на Клей.

— Ист Сайд, тук Анвил Две. Окоси ливадата. Бъди готов за атака. Край.

„Окоси ливадата“ беше сигнал за разгърнат огън, при който поток куршуми се изстрелва ветрилообразно във всяко хълмче, във всеки храст или шубрак, който е непосредствено пред отделението. Всичко, което можеше да служи за укритие на врага, ставаше на решето.