Читать «Облачен воин» онлайн - страница 86

Патрик Тили

— Сигурен ли сте, че не можете да отделите повече хора? Шестдесет не са достатъчно. Колкото повече хора има, толкова по-скоро…

— Направете всичко възможно, Стю — сряза го Хартман. — Поставете всички на задната страна. Ако Куп може да откара четири или шест фургона долу в реката и горе на двата бряга, това ще ни даде огневата мощ, която ни е необходима да извършим подготвителната работа.

— Тръгвам — каза Барбър.

Хартман прекъсна връзката с външния монитор и се обърна към коменданта на ешелона.

— Подгонете ги здраво, мистър Макдонъл.

Пришпорвани от капитан Клей, бойните групи на двата бряга се втурнаха нагоре, включили пушките си на автоматична стрелба. Неколцина паднаха преди двете групи да стигнат до туфите, които даваха някакво подобие на защита, но когато залегнаха, мютите изскочиха от плитките покрити с трева дупки зад тях и ги атакуваха с ножове-тояги и каменни брадви. Ръкопашният бой беше кратък, напрегнат и кървав. Още неколцина бойци паднаха от бързите като светкавица тояги-ножове на мечките, но накрая огнената мощ и сплотеността на бойните отделения на трекерите надделяха.

Самоубийствените атаки на групичките мюти по фланговете продължиха. Принуждавани от оттеглящия се враг непрекъснато да се движат напред, бойците се отдалечаваха все повече от речния бряг. Капитан Клей, чиято малка група се опитваше да координира действията, докато избиваше мечките от племето М’Кол, късно разбра, че предните части на фланга са надхвърлили петстотинте метра радиус на периметъра, заповядан от Хартман. Затова когато главната сила на мютите удари и разби двете отделения от по осем души нагоре по реката и се спусна по извиващото се кално корито към „Дамата“, основната маса на неговата сила се беше разпръснала по целия участък.

Хартман и неговите двама полеви командири не бяха разбрали напълно опасността от една тотална атака от тази посока. Облекчението, което бяха изпитали, след като бяха издържали на пороя, съчетано с непоклатимата им вяра в неуязвимостта на „Дамата“, стана причина да пренебрегнат факта, че „Дамата“ лежи килната на една страна напряко на речното корито и че само оръдията от дясната страна на първите пет фургона могат да противодействат на напредването на врага по течението. Но от десетте шестцевни оръдия, насочени в правилна посока, само три имаха нормален огневи обхват. Останалите седем бяха частично или напълно блокирани от натрупани от водата отломки, които се бяха събрали също и около дясната страна на телевизионните камери. Другите единадесет фургона бяха по течението на реката близко до стръмния ляв бряг и под нивото на терена. И поради ъгъла, под който бяха наклонени предните пет, оръдията в кулите можеха да бъдат насочени в хоризонтална посока само на седем градуса и бяха безполезни — както беше безполезна и значителна част от огневата мощ на незасегнатата дясна страна.

С похвална бързина Мур, старши полевият командир, поведе останалата част от бойците си по склоновете и се опита да изгради отбранителна позиция по реката над „Дамата“. Хартман извика Клей и му заповяда да се върне към бреговете на реката, за да помогне на Мур с анфиладен огън и да отреже пътя на мютите за отстъпление. После се обърна към заместниците си с ликуваща усмивка. След като блокираха мютите, щяха да ги избият като мишки в капан.