Читать «Облачен воин» онлайн - страница 83

— Хей-яаа! — извикаха воините, скочиха и размахаха оръжия към небето. — Хей-я! Хей-я! Хей-ЯАА!

Мистър Сноу ги наблюдаваше как тичат с големи леки крачки към дърветата и река Нау енд Ден в дъното на долината. Няколко старейшини, извикани с куриер от скритото в гората селище, се присъединиха към него и заедно се заловиха с тъжната задача да изпратят на оня свят умиращите. Това беше извършено с помощта на наркотичен тютюн — изсушени раздробени парчета от халюциногенна гъба, която мютите наричаха „шапка на съня“. Сложена на езика и погълната, шапката на съня бързо предизвикваше състояние на упойваща еуфория. Когато можеше да се набави, тя се използваше при груби операции за наместване на кости и сериозна хирургия, извършвана от някои лечители. Целта беше не толкова да се облекчи болката от умирането, а да се освободи връзката между духа и земното тяло на воина.

Старейшините изчакваха няколко минути дрогата да подейства, после с помощта на Мистър Сноу убиваха жестоко обгорените воини с бързо пробождане в сърцето с нож.

На Мистър Сноу се падна да изпрати Литъл-Фийт, млада четиринадесетгодишна мечка, чийто крак на места беше изгорен до костта. Той сложи ръка на челото на момчето и допря върха на ножа до слабите гърди. Ръката му трепна. Очите му се напълниха със сълзи.

Дрогираните очи на Литъл-Фийт трепнаха и се отвориха. Той направи опит да ги фокусира върху Мистър Сноу.

— Ще отида ли на Високата земя, древни?

— Да — каза Мистър Сноу. — Когато слънцето мине през западната врата, ти ще ходиш по златните острови на небето и когато си починеш, ще се върнеш отново при нашия народ като дете на земята и ще вършиш велики дела в наше име.

— Но аз не съм дъвкал кост — каза Литъл-Фийт. — Аз нямам слава.

— В очите и сърцето на Мо-Таун, нашата велика небесна майка, ти имаш голяма слава — каза Мистър Сноу. — Тя ми каза това. Ти излезе смело срещу огъня на облачните воини и си истинска велика мечка.

— Аз искам да имам слава и в собствените си очи — отговори Литъл-Фийт. — Остави ме да умра с ръце върху острото желязо.

Мистър Сноу взе ръцете на момчето и ги постави върху дръжката на собствения си нож. Литъл-Фийт хвана здраво ръката и китката му.

— Сега! — извика той и дръпна силно ножа. — Пий, скъпа Майко!

Мистър Сноу бързо заби дългото острие в сърцето на Литъл-Фийт и тихо каза:

— Мо-Таун пие.

После клекна и загледа как животът на момчето го напуска. И за кой ли път помоли Небесните гласове да може да разбере защо светът е устроен така.

Глава 11

Бурята, която беше помела ешелона, свърши със същата загадъчна бързина, с която беше започнала. За по-малко от час, след като горящите останки от скайхока на Джоди Казан бяха паднали в бушуващите води на пороя, реката се превърна в малко поточе, дълбоко една педя, свързващо верига от кални блата. „Луизианската дама“ бе заседнала, челните фургони бяха килнати напряко на речното корито, блокирани от безумна плетеница от дървета, камъни и мокра растителност.