Читать «Облачен воин» онлайн - страница 87

Артилеристите от дясната страна на петте фургона пометоха речното корито с непрекъснат огън и успяха да отрежат петдесетина мюти. Безмилостният порой от куршуми обаче не успя да спре напредването. Десетки невредими воини скочиха без колебание над падналите тела и се втурнаха напред. Когато бойците на полковник Мур се появиха изпод ешелона и започнаха да стрелят, воините на М’Кол се изсипаха с викове върху тях като внезапния порой върху ешелона.

— Затворете рампите! — извика Хартман.

Инженерът по системите реагира мигновено и затвори търбуха на ешелона. В цялата история на операции на пионерите нямаше случай мюти да са успели да се качат на фургон, но сега това беше една кошмарна перспектива, която изпълваше командира на ешелона с ужас. Ешелоните с тяхната стерилна, с кондициониран въздух вътрешност бяха част от Федерацията и като такива бяха неприкосновени.

Капитан Върджил Клей се свърза със своите разпръснати по източния и западния бряг на реката отделения и им нареди да се върнат към „Дамата“. Двете отделения от южната страна, които беше изпратил по течението, бяха приковани от огъня на скрити стрелци с арбалети и бяха пострадали тежко. Останал с половината си сили, постигнал отношение на убити най-малко един към петнадесет, Клей се обади на „Дамата“ и поиска да му изпратят допълнителна огнева мощ да прикрива оттеглянето. Северната страна пък вече бе съобщила, че е под силна атака, като съобщението беше прекъснато по средата. Клей на няколко пъти се опита да поднови връзката, но радиосъобщенията му останаха без отговор.

Мечките М’Кол, които бяха нападнали и убили двете отделения от по осем души, заели позиция нагоре по течението, нямаха време да разберат как действа „дългото остро желязо“ на пионерите. Без помощта на Мистър Сноу те вероятно нямаше да го разберат цяла седмица. За тях трицевните въздушни пушки не бяха нищо повече от сопи със странна форма. Мачететата обаче бяха ценна плячка. Те бързо бяха свалени от убитите войници и гордите им нови собственици — един, от които беше Мотор-Хед — ги запасаха на кръстовете си.

Ужасната атака по покритото с отломки речно дъно беше съпроводена от зловещ шум, създаван от вятърни камшици — надупчени летви, завързани за къси пръчки, които се въртяха с голяма скорост и издаваха смразяващи кръвта звуци; други издаваха остри, сухи тракащи шумове като цикади. За мокрите до кости новобранци в бойните отделения първата среща с мечките от племето М’Кол с тяхното странно облекло, с покритите с ленти и точки уродливи тела — резултат от поколения мутантни гени — беше като картина от ада. Смразяващо изригване на първично варварство, съчетано с лишена от разум брутална сила. И очевидно непреодолима заплаха за всичко стойностно за федерацията Амтрак. Ужасът беше подсилен от отрязаните — все още с шлемове — глави на техните другари, набучени на колове, подскачащи над настъпващото множество.