Читать «Облачен воин» онлайн - страница 54

Стив пое дълбоко дъх и започна:

— Магьосничество на мют. От време на време се разпространяват слухове, че мютите притежават паранормални… какво значи това?

— Продължавай — заповяда Казан.

— … паранормални възможности за комуникация и способност да контролират природните сили. Тази претенция може определено да бъде отхвърлена. Многократните изследвания показват, че временните тактически успехи, постигнати от племената мют в атаките на ешелоните и попътните станции, без изключение се дължат на некомпетентност или недостатъчна воля на командира на ешелона и неговите екипажи. Във всеки разгледан от експертите случай за допускане на… мистични… сили при мютите е установено, че то е било използвано от не изпълнили задълженията си лица, с цел да дадат някакво обяснение за неуспеха си и с надеждата да избегнат наказание. — Стив погледна Казан.

— Това е официалното — каза тя.

Стив затвори файла, взе сензорната си карта за самоличност и я прибра в защитния портфейл.

— Да, но… вярно ли е?

Казан присви очи.

— Ще се правя, че не съм чула това.

На шестия ден депото беше изпълнено с роднини на екипажите от съседния район Никсън. Направлявани от военната полиция, те вървяха в редици по дългите перони и притиснати до ограничителните бариери, наблюдаваха как под погледа на Хартман и неговите десетима заместници екипажът се подрежда отделение подир отделение край „Дамата“.

Под гърмящата команда на Бък Макдонъл екипажът застана мирно, а полюшващата се тълпа замлъкна — и от високоговорителите на гарата прозвуча познатата, вълнуваща сърцата фанфара за Първото семейство. На вездесъщите телевизионни екрани се появи лицето на Джордж Уошингтън 31-ви и с твърд, добре модулиран глас той произнесе кратка вдъхновяваща реч — на която екипажът на „Дамата“ и тълпата отвърнаха с гръмогласно „ХЕЙ!“

При командата „КАЧВАЙ СЕ“ екипажът бързо се качи и зае местата си. Херметичните люкове се затвориха; на видеокомуникационната система на ешелона махащата с ръце тълпа се превърна в електронен образ. Горе на капрата — контролния център на челния команден фургон, — седнал на командирския стол, Хартман извика четящата система и произнесе пред микрофона очакваните с нетърпение думи: „Фургони СТАРТ!“ Турбините с размери на слонове завиха пронизително на максимални обороти. Към двигателните мотори потече енергия. Покритите със стомана гигантски колела се завъртяха и изкараха огромната змия от перона и покрай вълнуващата се тълпа наблюдатели.

На екрана над себе си Стив видя тълпата да тича покрай ешелона; чу хората да крещят ободрително; развълнува се, когато музиката заля перона и ешелона; запя заедно с другите, когато „Луизианската дама“ започна дългото пътуване нагоре по наклона към повърхността на земята, пригласяйки на ехото на химна на пионерите „Жълтата роза на Тексас“.

Глава 8

След няколкото дни, предсказани от Мистър Сноу, една хайка от мечки се върна в селището и съобщи задъхана, че били видели на небето стрелолисти. И посочиха на юг; в небето там, отвъд края на света, имаше тъмни дъждовни облаци и се чуваше бумтеж.