Читать «Облачен воин» онлайн - страница 53

Пионерът облиза устни и продължи, гласът му стана по-мек.

— Точно това чакат те. Един сяда на корема ти и си навира задника в лицето ти. „О, Кълъмбъс! — казваш си. — Защо няма нищо за това в Книгата?“ Тогава четирима грабват по един крак и ръка и започват да ти отхапват пръстите. И ти крещиш, ах, как крещиш! О, Кълъбмъс! Стигаш до горното до. Страшно боли, повярвайте ми. — Пионерът вдигна ръце и разпери пръсти. Средните пръсти и на двете му ръце бяха скъсени до втората става, а на безимените липсваха първите фаланги.

— Това е за начало. И точно когато мислиш, че не можеш да издържиш болката, онзи на гърдите ти оголва големите си зъби и ти отхапва топките, както планински лъв откъсва крак на бизон. И докато го прави, друг бобър кляка зад главата ти, хваща те за ушите и ти изсмуква очите!

Стив почувства как студена тръпка пронизва слабините му. Лицето на Гас Уайт, който седеше между Фазети и Уебър, позеленя; той стана, отиде в коридора и повърна. Разказвачът на историята — Лъки Сикс, известен като Логан Лошата новина, се обърна към Стив със самодоволна усмивка.

— Сигурен ли си, че приятелят ти е подходящ за това пътуване?

Като мислеше за това по-късно, Стив беше склонен да отхвърли голяма част от чутото, но пък беше заинтригуван от неясните разкази за магията на мют. Реши да рискува и да попита Джоди Казан. За своя изненада откри, че когато Казан не е дежурна, войнствеността й пада под точката на кипене и макар да не можеше да бъде характеризирана като приятелски настроена, беше поне достъпна, въпреки че се държеше сухо и говореше лаконично. Тя призна, че се случвали „някои странни неща“, но очевидно не желаеше да обсъжда въпроса. Когато Стив я притисна за подробности, тя протегна ръка и каза:

— Дай ми картата си за самоличност.

После стана от масата, където пиеха джава, и отвори обществения архив на най-близкия видеомонитор с неговата сензорна карта.

Стив отиде до него и когато тя намери съдържанието на историческата част, погледна над рамото й и каза:

— Прочел съм всичко това.

— Не всичко — възрази Казан. — Има различни нива на достъп в зависимост къде си… и кой си. Не знаеш ли? — Тя го погледна. — Очевидно не.

— Искаш да кажеш… че има данни, които ние не знаем? — попита Стив и си спомни какво му беше казала Роз. Възможността да съществува повече информация никога не му беше минавала през ума. Хранилище на скрита информация! Неофициалното признание на Казан на този факт дойде като потресаващо откровение. — Това е… невероятно.

Казан вдигна рамене.

— Онова, което не знаеш, не ти липсва. Ти ще получиш достъп до друго ниво, когато някой в Белия дом реши, че си готов за него. Когато това стане, ще маркират картата ти. Ще я подобрят. — Тя набра седемцифров код, изкара справката, която търсеше, и стана от стола. — Сядай.

Стив седна и загледа печатната извадка на екрана. Беше озаглавена: „922–854–6/МАГЬОСНИЧЕСТВО НА МЮТ“.

— Тук има думи, които никога не съм срещал.

— Няма значение — отсече Казан и седна на ръба на масата. — Просто чети на глас.