Читать «Облачен воин» онлайн - страница 56

Мистър Сноу седеше от едната страна на старейшините на племето, в случай че трябва да им даде съвет. Кадилак, който седеше зад него, потърси с очи Клиъруотър. Тя беше с племенните си сестри сред вълчиците.

Обсъждаше се как трябва да реагира племето на неминуемото пристигане на желязната змия на тяхна територия. Говореше Айрън-Мейдън, старейшина — защитаваше бързо оттегляне.

— Племената от юг казват, че дъхът на змията превръща хората в кости. Че остро желязо не може да пробие кожата й. Че има очи на главата и опашката, които могат да виждат в тъмното, и че…

Мотор-Хед изсумтя и скочи.

— Защо ни пълниш ушите с измислици на малодушни хора?! Тези на юг не са Плейнфолк. Те живеят под петата на подземните хора. Нека не слушаме повече техните страхливи думи. Имената на техните племена са кал в нашите уши! — Той плю на земята: ритуален жест на открито пренебрежение.

Мистър Сноу вдигна ръка, за да спре гневния отговор на Айрън-Мейдън.

— Не бива да ги съдим. Макар че не са от Плейнфолк, мнозина от нашите южни братя дълго и упорито са се били с острото желязо… и са умрели с името на племето си на уста.

Мотор-Хед се разкрачи и скръсти мускулестите си ръце.

— Те не се бият като нас.

— Хей-яа! — извикаха в хор струпаните воини.

Мистър Сноу се усмихна.

— Никой не се бие като М’Кол. Това е истина, изсечена в сърцето на света. Но онези на юг, които са избрали живота, познават тъмнината на безчестието. Техните ръце и крака са завързани с железни въжета и всички те работят под камшик от изгрев до залез като опитомените волове от Старото време.

— Ой-йее… — изохка племето в един глас и всички се полюшнаха настрана — традиционната реакция при лоши новини.

Ролинг-Стоун, главният старейшина, се обърна към Мистър Сноу и попита:

— Какво казват Небесните гласове?

Мистър Сноу затвори за малко очи. Цялото племе го гледаше.

— Казват, че има два пътя, по които можем да тръгнем: да се оттеглим във високите хълмове, където желязната змия не може да ни преследва… или да останем и да се бием на избрана от нас земя. Ако се отправим към хълмовете, ще трябва да изоставим хлебните стръкове и другата земна храна, която сме засадили. Защото ако желязната змия стигне дотук без съпротива, можете да сте сигурни, че всичко, което сме посели, ще бъде унищожено, преди да го приберем.

— Не можем да си дадем местата, на които садим — каза Бъфало-Хед. — А и ни трябва семе да засеем в Новата земя.

— Нямаме ли никакви запаси? — попита Кадилак.

— Съвсем малко — отговори тя. — Останалото е замърсено от сива прах. — Бъфало-Хед беше главната от жените, натоварени да се грижат за хранителните запаси на М’Кол.

— Ойй-йее… — простена племето.

— Ако останем и се бием — каза Стинг-Рей, друг старейшина — много племенни братя ще умрат.

— Това е сигурно — съгласи се Мистър Сноу.

— Но ако се преместим в хълмовете — каза Бъфало-Хед, — в колибите ни няма да има нищо, когато дойде Бялата смърт. Мечките ще трябва да нахлуят в други селища. На месото ще има кръв. Нашите братя по душа няма да ни позволят да вземем храната от техните усти, без да убиваме.