Читать «Облачен воин» онлайн - страница 157

— На кого мога да кажа?

— Правилно. Мисля обаче, че трябва да те предупредя… Племето говори. Видели са те.

Стив почувства, че се изчервява под проницателния поглед на Мистър Сноу. Какво му ставаше? Преди винаги можеше лесно да скрие нещата.

— Имаш предвид в гората?

Мистър Сноу не отговори.

— О, да… забравих да спомена за това — каза неубедително Стив. — Стана, докато се връщах от разходка. Някой се опита да закове врата ми за едно дърво със стрела. Не изчаках да попитам кой е и защо го прави. Просто избягах.

Мистър Сноу кимна.

— При подобни обстоятелства и аз вероятно щях да направя същото. Моите братя мечките са останали с впечатление, че си имал основание да избягаш от тях. Има ли нещо друго, което си забравил да ми кажеш?

Стив го погледна.

— Сякаш съм изправен пред съд. — Той се усмихна мрачно. — Какво мога да ти кажа, което вече не знаеш?

— Не много — призна Мистър Сноу.

Стив реши, че каквото и да е казала Клиъруотър на Мистър Сноу, не е казала, че му е дала картата, пакета с храна и очистителя на вода.

— Виж, добре, може би беше глупаво да бягам, но ти и Кадилак ме предупредихте, че не всички в племето са дружелюбно настроени към мен. Аз не зная каква е тяхната история. Мога само да те уверя, че не съм извършил съзнателно нищо, което ми е казано да не върша.

Мистър Сноу посрещна това със загадъчна усмивка.

— Сигурен съм. Въпреки това твоят самодоволен вид вчера е направил нещата много трудни.

— По какъв начин?

Мистър Сноу приглади брадата си, преди да отговори.

— Има някои хора, които смятат, че не е трябвало да те оставяме жив… и че сега знаеш прекалено много.

Стив се намръщи.

— Откъде са измислили такова нещо? Ако ти си единственият, с когото сме говорили аз и Клиъруотър…

Мистър Сноу вдигна рамене.

— Направили са някои предположения.

— Едно от тях е, че аз съм открил, че Кадилак и Клиъруотър са, както ги наричаме ние, „едногодишни“ — не уродливи мюти.

— Да… може да се каже, че това е главната им грижа. Те искаха да… да те разпитат за…

— Обзалагам се…

— Посъветвах ги да почакат, докато ти сам решиш да ми кажеш.

Стив погледна тоягата си, поглади я с ръка, после вдигна глава към Мистър Сноу.

— Ти си знаел, че идвам… Как?

— В това няма никаква тайна. Непрекъснато ти казвам. На Небесните гласове е известно всичко.

Стив се опита да се усмихне.

— В такъв случай на теб трябва да ти е известно какво щеше да се случи вчера.

— Не непременно. Аз казах: „На Небесните гласове е известно всичко“. Това не означава, че аз знам всичко.

Стив въздъхна вътрешно облекчен.

— Добре. Но защо трябваше тези глупаци да се нахвърлят върху мен? Тази линия на поведение вече е предопределена. Ти не ми ли повтаряше непрекъснато това? Тогава как може за нещо, което се е случило, вината да е моя? Нещата не могат да бъдат по два начина. Ако не сте доволни от начина, по който стават нещата, защо не ги отнемете от Талисмана или Небесните гласове и не ги поемете в свои ръце?

— Добър въпрос — съгласи се Мистър Сноу.

— Ето и още един — продължи Стив. — Няма никаква необходимост някой да е измислил това… освен ако те не се опитват умишлено да създадат проблем. Ако не се бях натъкнал на Клиъруотър, никога нямаше да зная, че тя и Кадилак са нормални. И дори ако случайно бях открил истината, защо трябва тя да е такава голяма тайна? Ние с теб обсъдихме това преди седмици. Южните мюти търгуват с нормални от столетия.