Читать «Облачен воин» онлайн - страница 159

— Той не е водач, но, да… той е един от тях. И ти си прав. Въпреки онова, което им казах, че си под защитата на Талисмана, те търсят повод да се отърват от теб. Твоят, хм… как да се изразя?… Твоят интерес към Клиъруотър може да се окаже очакваната от тях възможност.

— Кой казва, че се интересувам от нея?

— Хайде, Брикман… това е изписано на лицето ти.

Стив почувства, че бузите му пламнаха.

— Не се смущавай. Това се случва с всички нас. За това не трябва да се чувстваш виновен. — Мистър Сноу спря и заразглежда внимателно Стив. — Греша. Ти наистина си разстроен. Дали защото тя е мютка?

— Тя не е… — Стив прехапа устни, за да не навлезе по-дълбоко.

— Да, ясно какво имаш предвид. — Мистър Сноу кимна разбиращо. — Сигурно е трудно за теб.

— Виж — каза Стив. — Далеч си от истината. Фактът, че сега зная, че Кадилак е нормален, не променя отношението ми към него. Клиъруотър… е съвсем друго нещо. Аз мога да разбера, че племето иска да я пази, докато й дойде времето. Нека погледнем фактите. Тя е…

— Уникална?

— Не знам — отговори предпазливо Стив. — Но определено е рядък екземпляр. Е, ти го знаеш. Само се постарай добре да се грижат за нея.

Мистър Сноу се изкиска.

— Тя може сама да се грижи за себе си.

— Няма за какво да се смееш — настоя Стив. — Ешелоните ще се върнат. Много ешелони. Въпрос на време е кога Федерацията ще стъпи на ваша територия. Когато го направи, М’Колите могат да са щастливи от възможността да разменят Клиъруотър, вместо да плащат данък. Тя е най-големият ви актив. С нея и с Кадилак вие ще можете да поставяте свои условия за сделката.

Мистър Сноу поклати глава.

— Плейнфолк никога не са плащали данък и никога няма да плащат. Това, което казваш, е вярно… Кадилак и Клиъруотър са като скъпоценни камъни в корона на велик крал от Старото време. Но ние притежаваме нещо с още по-голяма стойност. Най-големият актив на М’Колите е нашата готовност да приемем съдбата си. Това изисква кураж, което ти не можеш да разбереш.

— Прав си — съгласи се Стив. — Не го разбирам.

— Един ден ще го разбереш.

Прозвуча повече като заплаха, отколкото като обещание. Стив се втренчи мълчаливо в Мистър Сноу, после каза:

— И така… какво предлагаш да направя?

— Да направиш? — Мистър Сноу вдигна рамене. — Ти постъпваш както ти е писано. Животът продължава. Колелото се върти.

— Това ли е всичко?

— Не съвсем. Аз си позволих да уверя старейшините на племето, че ти няма да кажеш или направиш нищо сега или в бъдеще, което да навреди на Клиъруотър или на нейната връзка с Кадилак. И че няма да се опитваш да се доближиш до нея или тя до теб, освен в присъствие на други, и то само ако тя поиска. Това ясно ли е… и приемаш ли го?

Стив се засмя.

— Какво мислиш, че планирам да направя… да избягам с нея? — Видя изражението на стария летописец и усмивката му изчезна. — Извинявай. Да, приемам го, разбира се. Нямам голям избор… нали?

Мистър Сноу остави въпроса без отговор.

— Също така им казах, че ти никога, при никакви обстоятелства няма да разкриеш на никой извън това племе съществуването на двамата. Неоснователно ли е?