Читать «Облачен воин» онлайн - страница 155

Когато стигна до твърдо решение, му стана по-леко. Дори ако никога не напуснеше района, построяването на делтаплан щеше да ангажира мислите и енергията му. То щеше да даде също и на Кадилак нещо по-важно, над което да мисли, отколкото разходката на Стив в гората. Ако той и Мистър Сноу застанеха зад неговия проект, докато делтапланът бъдеше завършен, собственото му по-нататъшно съществуване щеше да е гарантирано. Кадилак не беше реагирал по никакъв положителен начин при първото излагане на проекта от Стив, но той беше сигурен, че младият летописец няма да отхвърли шанса да се научи да лети. Дълбоко в ума на Стив се обади мисълта, че Кадилак може би — само може би — ще си счупи врата. Стив отхвърли решително тези мисли. Загубата на Кадилак щеше да е двойна трагедия — ако безмоторният планер се разбиеше, това щеше да тури край на всичките му надежди за бягство, но… от друга страна…

„Не. Забрави за това, Брикман. Не можеш да допуснеш това да се случи. Племето няма да ти го прости.“

Минаха още три дни. Кадилак не се показа.

„Ясно — мислеше Стив. — Рисуването на онези шарки очевидно изисква време. Тя трябва да го изрисува целия… след това той нея. И така нататък…“

Стив откри, че не му се мисли за това. Ревността беше друга дума, която липсваше в речника на трекера. Но Стив отново не знаеше за това. Знаеше само, че не му харесва да се чувства така. У дома, ако почувстваш, че искаш да правиш любов с някого, просто му предлагаш. Той казва или „да“, или „не“ в зависимост от това какво изпитва и дали е зает. И в двата случая не е голяма работа. Нито имаше значение с кого си бил или с кого смяташ да бъдеш след това. Там нямаше ограничения в това отношение дори ако решиш да се ожениш с някого и подадеш документи за брак. Това беше главно административно изискване, отнасящо се до настойничеството. Ако партньорите изпълняваха тази роля достатъчно добре, можеха да спят, с когото си пожелаят. Затова Стив се измъчваше и беше объркан от чувствата си към Кадилак и Клиъруотър. Не искаше да мисли за тях; не му харесваше мисълта, че Клиъруотър принадлежи на друг. На човек, който му беше спасил живота и от когото зависеше бъдещето му.

Вълнението на Стив се усложняваше от факта, че беше започнал да харесва двамата летописци; беше изпитал много истинско, макар и объркано чувство на дружба. Това беше лошо. Такива чувства разяждаха бронята, която беше изградил около психиката си. Караха го да се чувства уязвим, а това не му се нравеше.

Стив се нуждаеше от нещо, от което никога не беше изпитвал нужда: от човек, на когото да се довери. Никога не се беше доверявал на сестра си и макар че бяха близки, винаги беше устоявал на изкушението да й разкрие тайните си мисли и желания.

С върховно усилие на волята Стив издири Мистър Сноу. Намери го седнал с кръстосани крака на една тераса над селището.

— Имам нужда да поговорим.

Мистър Сноу го погледна и каза:

— Добре, давай. Говори.

Стив клекна до него и направи пред стария летописец един колеблив и силно редактиран отчет как се бе натъкнал на къпещата се двойка и беше открил, че Клиъруотър и Кадилак са нормални.