Читать «Облачен воин» онлайн - страница 156

— Това е учудващо — заключи той. — Те бяха там, точно пред мен… как не го бях забелязал! И изведнъж разбрах, че гледам на тях като на, хм… като на хора.

Мистър Сноу отговори на признанието на Стив със снизходителна усмивка.

— Случва се.

— Коя е тя? — попита Стив с — поне така се надяваше — безразличие.

— Казва се Клиъруотър, първата от трите дъщери, родени от Сън-Данс. Тъндър-Бърд, нейният баща, беше велик воин. Падна в битката за Блак Хилс.

— Каква е връзката й с Кадилак?

Мистър Сноу потупа Стив по коляното.

— Нека ти дам един добър съвет. Такъв род въпроси могат да се отразят неблагоприятно на здравето ти.

Стив се направи, че не е разбрал.

— Защо? Ти си ми разказвал различни неща за Плейнфолк. Просто ми е интересно да разбера защо тя е отделена от останалата част от племето. Каква е причината за това? Разменили ли са кървава целувка?

— Още не. Но е извършена женитба.

— Какво означава това?

Старият летописец въздъхна.

— Бяха извикани пред съвета на старейшините. Племето желае… с благословията на Мо-Таун… те да родят деца като тях.

— Племето желае? — Стив видя една възможна вратичка. — Означава ли това, че двамата нямат никакъв избор?

— Никой от нас няма избор какво да направи или да не направи — отговори тихо Мистър Сноу. — Упражняването на наричаната от някои „свободна воля“ е жестока илюзия. От признаването на този факт произтичат щастие и задоволство.

Беше ред на Стив да се усмихне снизходително.

— Ах, да, разбирам. Всички играем по свирката на Мо-Таун.

— Продължавай, присмивай се — каза Мистър Сноу. — Не си длъжен да вярваш. Но може би си обречен да преживееш доста трудности през това пътуване.

Стив замени усмивката си със сериозно изражение, този път истинско.

— Какво се опитваш да ми кажеш?

Мистър Сноу поклати презрително глава.

— Какво мога да кажа на човек, който не иска да слуша?

— Опитвам се — настоя Стив. — Но ти, изглежда, не ме разбираш. Някои от странните идеи, които имаш относно как стават нещата са, хм… е, трудни за възприемане.

Старият летописец го погледна.

— Не се опитвай, да кажеш на мен колко трудно е това. Аз търся отговори, откакто ти и твоят настойник сте били не повече от трепкаща светлинна в окото на вашия Генерален президент. — Той спря. — Кажи ми… вярно ли е, че той опложда всяка бъдеща майка във Федерацията?

— Първият Генерален президент може би — отговори Стив. — Но сега всичко това се прави с изкуствено осеменяване в Института за живота.

— Звучи впечатляващо.

— Ще ти го обясня друг път — каза Стив. — Сега да се върнем на Клиъруотър.

— Какво ти става, Брикман? Да не са ти запушени ушите? Казах ти… забрави, че си я виждал. О… впрочем… — Мистър Сноу се наведе наляво, измъкна тоягата на Стив изпод камъните и му я подаде с две ръце. — Тя ти изпраща това.

Стив погледна тоягата за момент, след това я взе и я сложи до себе си. Опита се да скрие объркването си.

— Кадилак знае ли?

— Не още. Ти казал ли си на някого?

Стив поклати глава.