Читать «Облачен воин» онлайн - страница 158

— Не с нормални жени.

— Вярно — призна Стив. — Пропуснах това.

Беше лъжа, разбира се. Стив знаеше много добре, че от Затъмнението през 2464, когато Федерацията за първи път беше научила за съществуването на мюти без малформации и с гладка кожа и бяха намерени първите редки екземпляри, никакви нормални жени не са били пленявани или предавани вместо налог. Наистина беше широко разпространено мнението, че поради някакъв генетичен каприз във вече дефектния процес нормални жени просто не съществуват. М’Колите не само бяха създали една такава жена — те притежаваха идеално оформена, високоинтелигентна фертилна двойка! Това беше информация, която ръководството на Федерацията щеше да оцени високо и тя щеше да му донесе много точки при следващата му оценка. Във всеки случай при условие, че имаше такава.

Стив се замисли за нещо, което Мистър Сноу беше казал в един по-раншен разговор. Че прародителите на мютите са били същества с прави крайници от Старото време. До откриване на истинския цвят на кожата на Кадилак и Клиъруотър Стив смяташе, че това е нелепица. Още от раждането му на него му беше втълпявано, че пионерите са единствените истински наследници на онези, които са живели преди Холокоста. Адските огньове, които бяха унищожили света, били запалени от мюти, които — според архивите — още тогава били полухора.

Но дали версията на Мистър Сноу не съдържаше елемент на истина? Дали Кадилак и Клиъруотър нямаше да родят здраво дете и други като тях сред останалите племена на Плейнфолк нямаше да създадат поколения нормални? И мютите нямаше повече да са мюти. Тогава цялото основание за съществуващия от столетия конфликт щеше да изчезне. Кристофър Кълъмбъс! Как щеше да съществува Федерацията, ако нямаше с кого да се бие? Повече от петстотин години причиняването на смърт беше станало начин на живот за поколения трекери. Във всичко — организация, мисли, думи и дела — Федерацията беше пригодена за конфликт с мютите. От петгодишен той беше изцяло посветен на обучение да убива уродливите същества. Какво щяха да правят планеристите като него без война?

Объркването му бързо нарастваше и Стив прекъсна тревожния ход на мислите си и превключи обратно на Мистър Сноу. Старият летописец го наблюдаваше с весело изражение.

— Ти, изглежда, също си пропуснал нещо. Аз съм ваш пленник. Ти ми пусна мухата за бягство, но и двамата знаем, че никъде няма да отида. На кого мога да кажа?

Мистър Сноу вдигна рамене.

— Знае ли човек? Всичко се случва.

Стив не беше сигурен какво означава това. Старият летописец обичаше да прави нещата да звучат загадъчно. Защо не? Да поддържа вниманието на хората беше част от работата му.

— Кажи ми нещо… Мотор-Хед ли е един от хората, които са донесли за мен?