Читать «Облачен воин» онлайн - страница 154

На юг Скалистите планини — от които планинската верига Уинд Ривър беше част — обграждаха сухо пространство от голи скали и пясъчни дюни, които изглеждаха сякаш докарани директно от Сахара. Скалистите планини се простираха на юг през Колорадо. Ако бяха запазени достатъчно материали, от които Стив да построи планер, най-добрият му ход щеше да е да лети от връх до връх, докато стигне до най-близката попътна станция — Пуебло, на река Арканзас в южната четвърт на щата.

Стръмните склонове щяха да му осигурят достатъчна подемна сила и ако се наложеше да кацне, щеше да се приземи на високо, откъдето да може отново да излети.

Картата обхващаше само Уайоминг и Колорадо плюс тясна ивица от Канзас, Небраска и Южна Дакота, така че Стив не можа да уточни колко далеч е от Гранд Сентрал. Той дори не знаеше формата или дължината на американския континент. Федерацията не позволяваше и никога не бе позволявала на трекерите достъп до повече информация, отколкото беше необходимо; дори на пионерите. На всяка експедиция се даваха картографски данни, които обхващаха само специфичния за нея район, не повече. Хюстън фактически лежеше на около хиляда и двеста мили югоизточно от мястото, където Стив се намираше в момента.

На връщане от планината Стив размишляваше как най-добре да продължи и се наруга, задето бе оставил тоягата си някъде под папратите зад колибата на Клиъруотър. Ако Кадилак я намереше, това можеше да го лиши от шанса да използва помощта му. Помисли да се върне и да я потърси, но реши, че е твърде рисковано. При малко късмет щеше да остане неоткрита. Посещението, което си бе дал дума да направи на мютката със сините очи, трябваше да бъде отложено. За неопределено време.

Обърканите чувства на Стив към Клиъруотър не бяха намалели, но стрелата, която едва не го улучи, и последвалото преследване в гората твърде осезателно му напомняха, че е във вражески ръце. Досега не беше обвинен за инцидента или изправен пред преследвачите си, но това не означаваше, че е в безопасност. Мютите не разсъждаваха като трекерите. Не се знаеше какво можеха да измислят тези уродливи същества. Даваха му редовно храна, провеждаха обсъждания и отсъствието на общо напрежение го успокояваше и му създаваше лъжливо чувство за сигурност. Най-лошото беше, че в мислите си за Клиъруотър той си беше позволил да повярва на някаква фантазия, че мютите безделничат през цялото време. Мечтите от лулата…

Всъщност животът му балансираше на острието на нож. Нож, който държаха двамата летописци. Ако направеше погрешна стъпка, гневът на М’Кол можеше да стане прекалено голям. Мистър Сноу беше изказал чудесната идея, че той е под защитата на Талисмана; но би могъл също толкова лесно да уреди Талисмана да промени мнението си. Можеше да се окаже също толкова фатално да се натрапи в отношенията между Кадилак и Клиъруотър — особено с оглед на сътрудничеството, което се канеше да осъществи.