Читать «Облачен воин» онлайн - страница 153

Никой не я беше видял, когато се беше промъкнала дебнешком в селището под прикритието на звездното наметало на Мо-Таун. Клекнала до колибата на Мистър Сноу, тя беше чула всичко, което бяха говорили; беше го чула да говори за тъмните градове под земята. Картините, които беше описал, я бяха изпълнили с ужас, но тя можеше да седи часове и да слуша гласа му.

Някои от нейните сестри от племето, които не подозираха нищо, й бяха казали, че той има език на пепелянка, усмивка на койот и сърце от камък. Други й бяха казали, че са изпратили Найт-Фивър да провери мъжествеността му и че той я е отхвърлил. „Той се бие добре с тояга — казваха подигравателно те, — но между краката му няма остро желязо: само счупена вейка.“ Клиъруотър се беше присъединила към техния присмех, но беше решила да не им вярва. Тя не се интересуваше, че сините му очи са забулени и душата му е скрита. Тя го беше гледала и беше почувствала сила в него; беше усетила сърцето си да бие по-бързо. И това беше достатъчно. Облачният воин беше, съвсем ясно, най-красивото същество, което бе виждала.

По племенните закони на Плейнфолк Клиъруотър знаеше, че заслужава смърт от ръката на Кадилак за изпитване на такива желания; знаеше също, че ако зависеше от нея, би посрещнала с желание смъртта в ръцете на облачния воин. Вината, породена от такива чувства, и мъката, причинена от тяхното прикриване, нарастваха с всеки ден. Изглежда, никой не забелязваше, но тя беше сигурна, че Мистър Сноу знае за всичко това по същия начин, по който знаеше, че е предопределено тя и облачният воин да се срещнат.

Клиъруотър се зае да рисува гърдите на Кадилак и когато погледна в очите му, видя, че са втренчени в свят отвъд този, ограничен от червенеещото небе. Прокара две извиващи се линии през средата на гърдите му и започна да изпълва мястото между тях с боя.

И се чудеше дали той знае, че тя беше тази, която, скрита от тъмнината, в която се беше оттеглила мълчаливо, беше призовала силата в себе си да спаси облачния воин от чука на Мотор-Хед.

Глава 16

На другия ден след срещата си с Клиъруотър Стив извади картата от скривалището и се отправи към височините зад селището. Изкачва се два часа и стигна до място, което му даваше панорамен изглед на заобикалящия терен. Като ориентира картата по слънцето, той можа, чрез внимателно наблюдение на различните топографски ориентири, да определи положението си с точност до няколко градуса. Чувството му, че М’Колите се бяха движили на запад, беше съвсем вярно. От тяхното първоначално лагеруване северно от Ларами те се бяха преместили двеста мили северозападно до източните склонове на планинската верига Уинд Ривър, откъдето сега Стив гледаше към началото на реките Суитуотър и Бийвър.