Читать «Облачен воин» онлайн - страница 151

Стив скочи и се хвърли надолу по коритото в потока, безразсъдно прескачайки през праговете. На няколко пъти се подхлъзна по покритите с мъх камъни и падна тромаво, удряше се в дънерите по коритото, отскачаше от балваните, просваше се с главата напред във водата. Учудващо, но не чувстваше никаква болка. Просто ставаше и продължаваше напред, препъваше се и лъкатушеше надолу по потока като пиян моряк в Сан Диего събота вечер в забулените в митове години от Старото време.

Накрая спря, свали мократа си тениска и бойните обувки, смъкна камуфлажните си панталони и долните гащета и ги изстиска за втори път през този ден. Сега вече усети, че го боли всичко. Облече се и прибра картата и другите неща, които му беше дала Клиъруотър, в джобовете си. Страхотно… Слънцето беше зад далечните планини и въздухът изведнъж беше станал хладен. Стив се поздрави с една усмивка за начина, по който беше избягал от мютския патрул. Окей. Време бе да тръгва. И в този момент се сети, че беше оставил тоягата си някъде край колибата на Клиъруотър — заедно с превръзката за носене през рамо.

„Виж, това — помисли си Стив — е много лошо…“

Преди да стигне до селището се отби от пътеката, уви пакета с храна и пречиствателя на вода в широки листа, зарови ги в една дупка между корените на едно дърво и изряза малък белег на дънера с ножа си. Беше решил да скрие картата между двуслойните рогозки, с които беше постлан подът под постелките на леглото. Доволен, че е замаскирал дупката така, че да не си личи, Стив забрави за пробождащата болка в коленете и се затича с всички сили към селото.

Пред колибата, скрита зад паравана от жълти листа, Клиъруотър се трудеше с любов да възстанови шарката, която Кадилак беше приел като свой отличителен знак. Когато свършеше, щеше да е негов ред да изрисува тялото й. Макар че умът на Клиъруотър не беше равен на този на летописците, и тя, и Кадилак бяха получили като дар от Мо-Таун фотографска памет, която включваше способност да възстановят запаметената шарка върху тялото на другия. Гърбът на Кадилак беше като чисто платно, върху което Клиъруотър можеше да „види“ точния контур на всеки цвят. Единственото, което трябваше да направи, бе да го нанесе.

Докато работеше, Клиъруотър си мислеше за облачния воин, който беше изпратен при тях от Талисмана и когото Небесните гласове чрез Мотор-Хед бяха нарекли Носител на смъртта. Тя беше видяла тялото му, когато той беше изнесен разкъсан и окървавен от нивите. Той не я беше видял, защото умът му спеше, и тя беше отпратена, преди да се беше събудил. Старейшините на племето й бяха казали, че трябва да живее отделно от останалите М’Коли, докато облачният воин е техен пленник. Той не трябваше да открие, че тя е родена с гладка и с един цвят кожа като неговата. Тяло на подземен човек.