Читать «Персепликуис» онлайн - страница 43

— Здравей — неловко каза той. — Аз съм Майрън.

Той протегна ръка. Аленда, която все още не се бе изправила, объркано повдигна глава. Погледна към другата жена, преди да я поеме, целувайки опакото ѝ.

Майрън шокирано я отдръпна. Настъпи дълго мълчание.

— Ще ми се да имах бисквити, които да ти предложа — каза той.

Отново мълчание.

— В манастира винаги имахме бисквити, с които да черпим посетителите.

— Искам да ви помоля за прошка, Ваша светлост — осмели се да заговори Аленда с треперещ глас, — задето не успях да се срещна с вас по-рано. Зная, че беше погрешно от моя страна, имате пълното право да сте гневен. Дойдох да ви помоля да проявите милост.

Майрън объркано я изгледа. Премигна няколко пъти.

— Молиш мен за прошка?

Аленда бе ужасена.

— Моля ви, милорд, съжалете се. Дори не знаех за вас, докато не навърших четиринадесет, когато случайно на една вечеря дочух за съществуването ви. Едва на деветнадесет осъзнах изцяло, че имам и друг брат и че татко ви е заточил на онова ужасно място. Зная, че не съм невинна. Осъзнавам прегрешенията си и изцяло признавам пред вас низката си натура. Трябваше веднага да ви посетя, но не го сторих. Ала трябва да разберете, че не съм свикнала да пътувам надалеч и да посещавам непознати мъже, дори и ако те са отдавна изгубения ми брат. Ако само татко ме бе завел при вас — но той отказа, а за жалост аз не настоях.

Майрън стоеше застинал.

Поглеждайки го, Аленда зарида.

— Осъдете ме, ако е нужно, но моля ви, не ме измъчвайте повече. Сърцето ми не може да го понесе.

Майрън отвори уста, но нищо не се отрони от нея. Отстъпи назад, смаян.

Аленда трепереше. Очите ѝ се плъзнаха по грубото вълнено расо, което той носеше, и се наляха със сълзи. Пристъпи към него с треперещи ръце. Протегна се и докосна дрехата му, прошепвайки със стегнато гърло:

— Съжалявам за начина, по който татко се е отнасял с вас. Съжалявам и за своето отношение към вас. Съжалявам за всичко, което е трябвало да изтърпите заради нашата себичност. Но моля ви, не ме прогонвайте. Ще направя всичко, което пожелаете, но ви моля да проявите милост.

Тя падна на колене, плачейки в ръцете му.

Майрън също коленичи, прегръщайки сестра си.

— Моля те, спри да плачеш. Не зная какво съм сторил, за да те нараня, но много съжалявам — погледна към Емили и беззвучно каза: — Помогни ми.

Прислужницата просто се взираше в него, шокирана.

Аленда вдигна очи, попивайки сълзите си с дантелена кърпичка.

— Няма да ме лишите от титлата ми? Да ме прогоните от земята пи и да ме оставите да се оправям сама?

— Мили Марибор, не! — възкликна Майрън. — Никога не бих сторил това! Но…

— Няма да го направите?

— Разбира се, че не! Но…

— Бихте ли могли… да ми гарантирате и зестрата ми — долината Рилан? — рече тя, сетне бързо добави: — Питам само, защото никой свестен мъж не би се оженил за девойка без зестра. Тогава бих продължила да ви бъда в тежест. Разбира се, Рилан е много хубава земя и осъзнавам, че може и да не пожелаете да се разделите с част от нея, но татко ми я беше обещал. Но пак ще бъда щастлива с всичко, което благоволите да ми отстъпите.