Читать «Персепликуис» онлайн - страница 45

Уайът го бе заварил вътре, когато пазачите го бяха довели — не си губиха времето с инструкции. Дребосъкът имаше кафява сплетена брада и плосък нос, носеше синя кожена жилетка и големи черни ботуши. Макар от няколко часа да бяха съкилийници, двамата не си бяха продумали. Джуджето на моменти изръмжаваше, трополеше с ботуши, докато променяше позата си, но не каза нищо. За сметка на това имаше лошия навик да се взира. Малки кръгли очички надничаха изпод рунтави вежди — които споделяха цвета на брадата му, но не и спретнатостта ѝ. Уайът познаваше неколцина джуджета и всички те изрядно поддържаха брадите си.

— Значи си моряк — промърмори джуджето.

Уайът, който убиваше времето, играейки си с перото на шапката, повдигна глава и кимна.

— А ти си джудже.

— По какво отгатна? — подсмихна се дребосъкът. — Какво си направил?

Уайът не видя смисъл да избягва питането. Лъжите биваха изричани в защита на бъдещето, а Деминтал не таеше илюзии за своето.

— Отговорен съм за разрухата на Тур Дел Фур.

Джуджето приседна, заинтересувано.

— Наистина? Коя част?

— Целият град — технически и цял Делгос, ако се замислиш. Без защитата на Дръминдор пристанището е обречено. Останалото е само въпрос на време.

— Опустошил си цяла страна?

— Може да се каже — Уайът кимна мрачно, сетне въздъхна.

Джуджето продължи да се взира в него, този път удивено.

— Ами ти? — попита Уайът. — Ти какво направи?

— Опитах да открадна кинжал.

Сега бе ред на Уайът да се взира.

— Наистина?

— Да, обаче не трябва да забравяш, че аз съм джудже. Теб вероятно ще те плеснат през ръцете. В крайна сметка само си опустошил една страна. А мен най-вероятно ще хвърлят на бесни кучета.

Вратата на килията се отвори. Макар да не я бе виждал преди, Уайът не можеше да не разпознае императрица Модина Новронска. Придружаваха я пазачи и един върлинест с перука.

— И двамата сте виновни в престъпления, наказуеми с екзекуция — рече тя.

Уайът се изненада от гласа ѝ. Очакваше по-леден тон, острото превъзходство на висшите благородници. А тя звучеше — странно — като младо момиче.

— Уайът Деминтал — официално произнесе перуката, — за безнравствените си действия, довели до инвазията на Делгос и разрухата на Тур Дел Фур от Ба Ран Гхазел, ти си признат за виновен в измяна срещу човечеството и тази империя. Наказанието ще бъде екзекуция чрез обезглавяване, която ще се изпълни моментално.

Тогава императрицата се обърна към джуджето и гърчавелът отново заговори.

— Джуджето Магнус, за убийството на крал Амрат ти се полага смърт чрез обезглавяване, която присъда също ще се изпълни веднага.

— Изглежда пропусна нещо — рече Уайът на джуджето, което изръмжа в отговор.