Читать «Персепликуис» онлайн - страница 41

— Ако трябва да съм честна, бих предпочела да пропусна, но сега е моя отговорност.

— Отговорност?

— Може би изкупление е по-правилната дума. Може да се каже, че съм преследвана от духове — брат ѝ не изглеждаше да е разбрал, но тя не поясни. — Ще ни трябва историк. Ако само Аркадиус не беше… но сега…

— Аз се сещам за един — обяви Ейдриън, вземайки дневника на Хол. — Приятел с глад за книги и необичайна памет.

Ариста кимна.

— А някой с мореплавателски опит?

— Двамата с Ройс прекарахме месец на борда на „Изумрудената буря“. Поназнайваме малко за корабите. Срамота, че не зная къде е Уайът Деминтал. Той беше кормчия и е отличен моряк.

— Познавам господин Деминтал — каза Модина, спечелвайки си любопитен поглед от страна на Ейдриън. — Ще видя дали мога да го убедя да се присъедини.

— Остава ни джуджето — рече Ариста.

— Кое? — боецът се взря в нея.

— Магнус.

— Намерила си го? — попита Олрик.

— Модина го стори.

— Отлично! — възкликна кралят. — Преди отпътуването ли ще го екзекутираме?

— То ще дойде с вас — каза му Модина.

— То уби баща ми! — изкрещя Олрик. — Промушило го е в гръб, докато се е молил.

— Макар да ви разбирам, Ваше Височество — каза Ейдриън, — има и по-важен въпрос. То два пъти почти уби Ройс. Ако той види Магнус, джуджето е мъртво.

— Тогава може би ти трябва да носиш това — Модина извади белия кинжал и го плъзна по масата, където той спря с въртене пред Ейдриън. — Зная всичко за престъпленията на Магнус. Манията му по кинжала на Ройс го е принудила да взима необмислени решения, включително и онова, което доведе до арестуването му, когато се опитваше да открадне оръжието от склада. Пътят ще ви отведе под земята, вероятно дълбоко в недрата ѝ. Няма да има указатели или карти, така че не мога да си позволя да се изгубите.

— Олрик, аз подкрепям Модина — каза Ариста. — Помни, че той беше и мой баща. Поемаме на мисия, която може да реши съдбата на вида ни! Елфите не възнамеряват да ни изтикат от земите ни. Планират да ни изтребят. Няма да ни оставят втори шанс да ги нараним. Не успеем ли, всичко пропада. Няма да има вече Меленгар, нито Уоррик, нито Аврин. Ще спрем да съществуваме. Ако трябва да търпя — дори да простя — на убиец в замяна на безопасността на всичко и всеки… дори бих се омъжила за дребния негодник, ако това е цената, която Марибор изисква.

Настъпи тишина.

— Добре — неохотно каза Олрик. — Предполагам ще го изтърпя.

Ейдриън се протегна и взе Алвърстоун.

— Определено ще трябва да пазя това.

— Еха — каза Моувин, поглеждайки към Ариста. — Ще се омъжиш за него? Това е извратено.

— Припасите ви биват приготвяни — уведоми ги Модина. — Приготвените от Ибис Тинли порции ще бъдат опаковани заедно с фенери, въжета, колани, брадви, смола, одеяла и всичко друго, от което може да възникне нужда.

— В такъв случай ще потеглим веднага щом оборудването бъде приготвено.

— Значи решено — Модина се изправи и всички последваха примера ѝ. — Нека Марибор ви напътства.

Глава 5

Маркизът и Глъстън