Читать «Персепликуис» онлайн - страница 40

Дигън вече не бе толкова уверен. Опря се на масата, оправяйки яката си.

— Все още не виждам нуждата да се отправям на това глупаво пътешествие в погребания град.

— Умението да обедини кралствата се смяташе за най-голямото преимущество на наследника, но сега смятаме, че това е просто тривиално в сравнение с истинската ти важност.

— И каква е тя?

— Умението ти да намериш и използваш Рога на Гилиндора.

— Но аз не зная нищо за… този рог. Какво се очаква да сторя?

— Нямам представа.

— Какво ще се случи, ако го използвам?

— Нямам представа.

— Тогава аз нямам представа дали ще ида. Каза, че ако всичко се подреди, ще поговорим кой ще седи на трона. Аз пък казвам да проведем този разговор сега. Ще отида на това пътешествие, но в замяна на това искам престола. И искам писмен договор, подписан от твоята ръка, че аз ще бъда император на Апеладорн при завръщането си, без значение от успеха на мисията. И искам два екземпляра, единият от които ще взема със себе си — в случай, че другият някак изчезне.

— Това е нечувано! — заяви Олрик.

— Може би, но иначе няма да го сторя.

— О, ще го сториш — увери го Моувин със сладка усмивка.

— Да, можете да ме овържете и да ме влачите, но аз няма да помръдна — ще бъда тежест, която само ще ви забави. А в даден момент ще трябва да направя нещо, което още отсега ви уверявам, че няма да извърша. Така че, ако искате съдействието ми, ще ми дадете трона.

Модина се взираше в него.

— Добре — каза тя. — Ако това е цената ти, склонна съм да я платя.

— Не говорите сериозно! — възкликна Олрик. — Не можете да се съгласите да поставите този… този…

— Внимавай — каза Гаунт. — Говориш за следващия си император, а аз имам добра памет.

— Какво ще стане с Модина? — попита Амилия.

Гаунт сви устни в размисъл.

— Някога е била фермер, нали? Би могла да се върне към корените си.

— Императрице — каза Олрик, — помислете какво вършите.

— Сторила съм го — тя се обърна към Нимбус. — Вземи Гаунт. Нека писарят напише исканото от него. Ще подпиша.

Гаунт се усмихна широко и последва канцлера. Възцари се тишина. Олрик понечи да заговори на няколко пъти, но накрая се отпусна в стола си.

Ариста погледна към Ейдриън и пое ръката му.

— Искам и ти да дойдеш.

Ейдриън погледна към вратата.

— Тъй като съм негов телохранител, не мисля, че ми остава избор.

Тя се усмихна, сетне додаде:

— Ройс също.

Боецът прокара ръка през косата си.

— Това може да се окаже проблем — погледна към Модина.

— Не възразявам — каза тя.

— Трябва ни най-добрия възможен отряд — добави Ариста.

— Точно така — каза Олрик. — Ако някога е имало нужда от моите чудотворци, то точно сега е най-подходящият момент. Кажи му, че ще си струва. Все още ми е останало известно богатство.

Ейдриън поклати глава.

— Този път не става дума за пари.

— Но ще говориш с него, нали? — попита Ариста.

— Ще опитам.

— Хей — обърна се Олрик към сестра си, — а ти защо се чувстваш задължена да идеш? Не си спомням преди да си проявявала интерес към Персепликуис.