Читать «Персепликуис» онлайн - страница 39

Патриархът, обграден от телохранителите си, напусна залата. Погледна назад с усмихнато кимане, жезълът му тропайки по пода. Той излезе последен. След кимване от страна на Нимбус, пазачите затвориха вратата. Глух, но — според Ейдриън — заплашителен удар оповести това.

— И аз идвам — каза Олрик на сестра си.

— Но… — поде тя.

— Никакво но — твърдо каза той. — Отиде да се срещнеш с Гаунт против волята ми. Опита се да го освободиш от онези тъмници, вместо да си дойдеш у дома. Дори успя да се навърташ около Модина, когато тя уби гиларабрина. Омръзна ми да седя вкъщи и да се тревожа. Може вече да нямам кралство, но все още съм кралят. Отидеш ли, идвам и аз.

— Аз също — додаде Моувин. — Като граф на Галилин трябва да защитавам и двама ви. Баща ми би настоял.

— Ако не ме бе прекъснал — каза Ариста, — щеше да чуеш, че и двамата сте в списъка. Ще ви отбележа.

— Добре — Олрик се усмихна победоносно, скръствайки ръце на гърдите си, сетне се обърна към Моувин. — Изглежда в крайна сметка ще посетим Персепликуис.

— А мен може да зачеркнеш от проклетия си списък! — изкрещя Гаунт. Беше станал на крака. — Няма да дойда!

— Седни, Дигън — каза му Ариста. — Трябва да обясня.

Гаунт продължи да беснее, опъвайки жакета си и оправяйки стегнатата си яка.

— Ти! — посочи към Ейдриън. — Просто ще си седиш там ли? Не трябва ли да ме защитаваш?

— От какво? — попита боецът. — Те само искат да говорят.

— От богатите благородници, експлоатиращи обикновения човек!

— Всъщност за това исках да поговорим — обясни Модина. — Ти си истинският Наследник на Новрон, не аз. Затова Етелред и Салдур те бяха заключили.

— Тогава защо не ми е отдадено заслуженото? Никакви облаги не съм видял от това гръмко звание. Аз трябва да съм император — аз трябва да съм на трона. Защо потеклото ми още не е оповестено? Защо искаш да обсъждаш произхода ми насаме? Ако наистина съм наследникът, в момента би трябвало да тече коронацията ми, а не да се отправям на някаква самоубийствена мисия. Колко глупав мислиш, че съм? Ако наистина съм божи наследник, то бих бил прекалено ценен, за да се излагам на риск. О, не, ти просто искаш да се отървеш от мен, за да можеш да си управляваш! Аз съм неудобна пречка, за която си открила удобен начин да се отървеш.

— Потеклото ти не е било оповестено заради безопасността ти. Ако…

Гаунт я сряза:

— Безопасност? Вие сте единствените, които ме заплашват!

— Ще я оставиш ли да довърши? — каза Ариста.

Модина докосна ръката ѝ, сетне продължи:

— Наследникът може да обедини четирите нации на Апеладорн, но аз вече съм постигнала това — или по-точно покойните регенти го сториха. Благодарение на усърдните им, макар и погрешно насочени усилия, светът вече вярва, че наследникът се намира на имперския трон. В този момент сме във война с противник, когото имаме малък шанс да надвием. Трябва да останат силни и уверени, че наследникът вече властва. Трябва да останем единни в лицето на врага. Ако разкриехме истината сега, увереността би била покъртена. Успеем ли да оцелеем, ако доживеем да видим как снегът се топи и цветята разцъфват отново, тогава с теб може да поговорим кой ще седи на трона.