Читать «Персепликуис» онлайн - страница 38

— Храбростта ви е похвална — каза сър Бректън, — но в този случай глупава. Нямаме представа къде е врагът ни, с какви сили разполага, нито накъде се е отправил. Ще бъдем като слепец, изправил се срещу мечка в гората. Всички досегашни опити да научим нещо за врага си бяха провалени. Изпратих дузини съгледвачи, от които се върнаха едва малцина.

— Не изглежда правилно просто да чакаме.

— Няма просто да чакаме — рече императрицата. — Можете да бъдете уверени, че сър Бректън е подготвил отлични планове за защитата на Акуеста, които ще очаквам всеки един от вас да подкрепи. Вече сме започнали складирането на припаси и подсилването на стените. Не трябва да се заблуждаваме — тази война, тази буря, се приближава насам и трябва да бъдем подготвени. Уверявам ви, ще се борим и ще се молим. Изправена пред лицето на унищожението, не ще се поколебая да подкрепя дори най-малката надежда за успех. Ако има шанс този рог да спаси хората ми — моето семейство — то трябва да опитаме. Бих сключила сделка и със самия Уберлин, ако това се налага.

Когато тя замлъкна, никой не продума. Модина още веднъж даде знак на Ариста.

Принцесата си пое дъх.

— Вече обсъдих това с императрицата. Отрядът ще бъде малък, не повече от дузина души. Двама вече са определени, те ще присъстват задължително. Останалите позиции ще бъдат запълнени с доброволци от списък, който вече съм изготвила. Ще говоря с всеки от кандидатите лично, за да подсигуря поверителността на решенията им.

— А кои са тези двамата? — попита Муртас. — Онези, които трябвало да отидат. Можем ли да знаем имената им?

— Да — рече Ариста. — Дигън Гаунт и аз.

Неколцина заговориха едновременно. Сър Елгар и останалите рицари се смееха. Олрик започна да протестира, но най-силният глас в стаята принадлежеше на Дигън Гаунт.

— Да не си се побъркала? — викна той, скачайки на крака. — Никъде не отивам. Защо и аз да идвам? Това е поредният аристократичен заговор. Не виждате ли какво става? Тази елфическа заплаха е измама, поредното оправдание за потискането на обикновените хора!

— Ще помоля господин Гаунт да седне — каза Модина. — Това ще бъде обсъдено допълнително след срещата.

Изпълнен с подозрение, Гаунт се отпусна в стола си.

Императрицата се изправи и стаята утихна.

— Срещата е приключена. Сър Бректън ще свика тук военен съвет след един час, за да изясни конкретно пренареждането на войниците и реквизирането на припаси и оръжия за защита на града. Онези, които не участват в отряда за Персепликуис, ще се срещнат отново тук. Канцлер Нимбус и секретар Амилия ще бъдат на разположение в кабинетите си, за да отговорят на евентуални неясноти. Нека Марибор ни закриля.

* * *

Стаята се изпълни със звука на избутани столове и тихи разговори. Ейдриън стана, но спря, усетил ръката на принцесата върху рамото си.

— Ние оставаме тук — каза му тя.

Той погледна към напускащите рицари и крале. Нямаше признаци императрицата да напуска, нито Нимбус и Амилия. Дори зърна клечавия канцлер да потупва едва забележимо масата, указвайки, че Ейдриън трябва да седне. Олрик и Моувин се бяха изправили, но не се отправяха към изхода.